На Балканите почти нищо ново. Така може да бъде обобщен накратко резултатът от срещата на върха в София между ЕС и западнобалканските кандидати за пълноправно членство. ЕС обеща, че някой ден държавите от Западните Балкани ще бъдат приети в клуба на благоденствието и сигурността. Те пък от своя страна обещаха, че ще положат всички възможни усилия, за да осъществят реформите и да изпълнят строгите критерии за членство. Това го слушаме вече от 15 години - от срещата на върха в Солун през 2003 година. И така ще продължава още десетина години. Поне що се отнася до най-слабите кандидати на опашката Косово и Босна и Херцеговина.

Апетитът на повечето стари членове да приемат нови страни и да си навличат нови проблеми е намалял значително. Новата френска европейска политическа звезда Еманюел Макрон го каза много точно: преди да приеме нови членове, ЕС трябва да реши собствените си проблеми, т.е. да приеме реформаторските предложения на френския президент. Испания също дава на заден ход и иска да участва в този процес само тогава, когато статутът на Косово е дефиниран по безопасен за нея начин - т.е. така, че каталунците да не вземат пример от признаването на Косово като държава и така да се отцепят от Мадрид. Всичко това е сложно и ще продължи дълго. Излиза, че западнобалканските кандидати за членство ще трябва да продължат да полагат усилия и да се учат на търпение. Все още финансовите помощи от ЕС и политическата солидарност са сериозен стимул. Същевременно обаче Русия и Китай са готови да запълнят вакуума, ако в Босна, Сърбия или Албания желанието за присъединяване към ЕС се пак отслабне.

Най-важната тема: Тръмп

И тъй като в момента Балканите не поднасят никакви изненади, участниците на срещата в София можеха да се концентрират изцяло върху новия образ на врага в лицето на американския президент Доналд Тръмп.

Никога досега европейските лидери не са критикували толкова остро действащ американски президент, както сега. Политиката на Тръмп е непонятна и неправилна. Тя е рискована и няма нищо общо със солидарността. Меркел, Макрон, Мей и сие отдавна са наясно с това. Ето, че сега го изговарят и се споразумяват за контрамерки. ЕС не разполага с много големи възможности да се опълчи на най-голямата икономическа сила. Но Общността трябва да опита всичко. ЕС не може да се остави да бъде изнудван от бившите си приятели. Това беше ясното и правилно послание от срещата в София.

Въпросът е дали това наистина ще засегне алфа-мъжкаря в Белия дом. Без да се съобразява с европейските си съюзници, американският президент торпилира климатичното споразумение. Той си играе с огъня в Близкия изток, а сега прекратява и участието на САЩ в ядреното споразумение с Иран. Не е ясно дали ЕС може действително да избегне обявените американски санкции срещу стоманата или фирмите, които правят бизнес с Иран. Ясно е, че запазването на икономическите отношения с Техеран ще бъде трудно и скъпо. Още повече, че засегнатите концерни не се интересуват от политиката и за по-сигурно ще предпочетат да имат безпрепятствен достъп до американския пазар. 

Времената са други!

Правилно е, че ЕС все пак не заравя глава в пясъка и поне организира малко съпротива срещу Белия дом. Изведнъж европейците отново влизат в съюз с Русия, Китай и Иран срещу големия атлантически брат. Преди Тръмп подобно нещо беше немислимо. Интересни ще бъдат разговорите на американския президент с непокорните европейци през юли в рамките на срещата на върха на НАТО в Брюксел. Европейските държави трябва да бъдат подготвени за това, че САЩ ще заплашат с напускане на Алианса и ще представят един вид сметка за ядреното сплашване.

Европа трябва да порасне. И то много бързо. Първата стъпка беше направена в София. Впрочем, преди 20 години при прекратяването на гражданската война на Балканите и в усилията за постигане на мир САЩ и ЕС бяха рамо до рамо. Днес това е немислимо. Времената се промениха толкова много.