Европейският съюз и Индия поддържат дипломатически отношения от 45 години, като Индия, обаче, винаги е изоставала в сравнение с Китай. Споразумението за стратегическо партньорство между Индия и Общността е подписано едва през 2004-та година в Хага. Така Европейският съюз официално призна нарасналото значение на Индия в международната система. Страната е ядрена сила и отдавна настоява за място в Съвета за сигурност на ООН. Европейският съюз е най-големият търговски партньор на Индия. Миналата година 27-те са инвестирали в страната 1 млрд 600 млн евро - както посочва Даниеле Смайда, председател/ка/ на делегацията на Европейската комисия:

"Всяка седмица стокообменът между Индия и Европейския съюз надхвърля 1 млрд евро. При това икономическият потенциал изобщо не е изчерпан."

Индия, със своето население от 1 млрд 100 млн души и все повече нарастваща средна класа, е и интересен пазар за стоките на европейските предприятия. Тази година, обаче, в центъра на разговорите ще бъдат технологическите достижения на Индия и нейните добре подготвени млади учени - както обяснява професор Уму Салма Бава от университета Джавахарлал Неру:

"Европа е известна с изключителните си технологични постижения в множество области. А Индия е държава, която има нужда от тези технологии. Същевременно, обаче, Индия също е бързо развиваща се страна, която не само има нужда от технологии, но ги разработва и сама. Така че и двете страни ще имат полза, ако си сътрудничат още по-интензивно."

Същевременно Индия е изправена и пред сериозни предизвикателства. В момента годишният икономически растеж е средно 8 процента. Индияското правителство иска непременно да достигне целите на хилядолетието на Обединените нации, т.е. - да се пребори с бедността в страната. Само че Индия и Китай с тяхната постоянно растяща индустриализация са и най-големите замърсители на околната среда в Азия. Индия е ппред дилема, смята професор Бава:

"Трябва ли Индия да спра развитието си, за да не замърсява до такава степен околната среда? Това не е възможно. Тъй като Индия има нужда от напредък, за да се грижи за огромното си население. Към това трябва да се добави, че предписанията, които важат за европейските страни, не са толкова лесно приложими в развиващи се държави като Индия, с техните многообразни проблеми."

Досега Индия винаги е проявявала по-скоро упоритост. И провежданият от Индия външнополитически прагматизъм бе източник на заблуждения в миналото. От страна на Европейския съюз бе отправено следното настояване: като най-голяма демокрация в света Индия не би трябвало да се крие зад доктрината за ненамеса във вътрешните работи при международни конфликти в съседните държави. Като например Мианма: Индия е сключила търговско споразумение и договори за доставка на оръжие с военния режим, по същия начин стоят нещата и със Судан - за да се гарантират доставките на енергия. Мнението на професор Уму Салма Бава:

"Какъвто и коментар да направи някоя европейска държава по отношение на режима в Мианма - проблемът все пак не е пред вратата й. Индия и Мианма имат обща граница. А смяната на правителството би могла да се постигне само чрез натиск. Често се заявява, че Индия има две лица. Но пък ако наистина защитата на човешките права е толкова важна, защо всяка страна от света търгува с Китай?"

Професор Бава настоява икономическата и историческата ситуация на Индия да бъде погледната по-внимателно, за да може фактически да се оцени диференцираната външна политика на страната. Все още Индия има по-голяма нужда от Европейския съюз, отколкото Европейският съюз - от Индия. Но само след няколко години това може да се промени.