Комунистическа Куба показва на капиталистическия свят как функционира ефективната кризисна помощ. От началото на октомври Куба е изпратила над 250 лекари и санитари в Западна Африка. Скоро ще ги последват още 200 други. Активността на кубинския режим в Африка среща голямо международно признание. Генералната секретарка на СЗО Маргарет Чен и специалният пълномощник на ООН за епидемията с ебола Дeйвид Набаро благодариха лично на президента Раул Кастро и на кубинския министър на здравеопазването Роберто Моралес за оказаната подкрепа. Дори и заклетият враг САЩ, в лицето на външния министър Джон Кери, похвали ангажимента на Куба в борбата срещу ебола.

Куба е изпратила досега най-много медицински персонал в засегнатите от заразата страни. И това не се случва за първи път. През 2005 година кубински лекари и медицински сестри оказваха активна помощ след голямото земетресение в пакистанската част на Кашмир. Нещо повече - кубинските медици се оказаха по-многочислени от пакистанските помощници. През 2010 година пък кубинските лекари бяха първите, които пристигнаха да помагат след земетресението в Хаити. "Куба е особен случай. Страната има възможност да реагира много бързо с оглед на големия опит на лекарите и наличието на политическа воля в ръководството на държавата", казва ръководителят на бюрото на СЗО в Хавана Хосе Луис Ди Фабио.

Куба печели милиарди от своите лекари

Лекарят Антонио Гуедес, който ръководи партията в изгнание "Кубински либералан съюз", разглежда политическата воля на Куба от съвършено различна гледна точка. "Куба помага, защото иска да подобри международния си имидж. Второ, заради икономическа изгода, и трето - защото иска да спечели на своя страна различни страни, които да подкрепят Куба в различни международни оганизации, когато това се окаже необходимо", казва Гуедес. По данни на кубинското министерство на здравеопазването, 50 000 кубински лекари и средни медицински кадри работят понастоящем в 66 държави по света. Само във Венецуела има 30 000 кубински медици. Близо една трета от всички кубински лекари (83 000) работят в чужбина - в Бразилия, Ангола и различни африкански страни.

Режимът в Хавана печели от своите лекари над 6 милиарда евро годишно, защото им плаща само нищожна част от изработените от тях пари. Бразилия например плаща по 3 100 евро на кубинската държава за всеки лекар. Самият лекар обаче получава само 900 евро. А за всеки помощник, изпратен от Куба в засегнатите от ебола страни, държавата получава по 190 евро на ден. Каква част от тези средснва попадат в ръцете на самите медици, не е известно. Нещо повече, кубинските лекари остават в страните с ебола по шест месеца, докато помощниците на международните хуманитарни организации, като например "Лекари без граница" остават само по шест седмици, защото мисията се смята за много трудна и опасна.

Който се зарази, няма право да се върне обратно в Куба

Преди да заминат, всички кубински медици преминават триседмично обучение в Института за тропически болести "Педро Коури" близо до Хавана. "Ако все пак някой от кубинските медици се зарази с ебола, той остава на лечение в съответната африканска държава, докато се излекува", казва ръководителят на института Хорхе Ререс. Чуждестранният опозиционен печат видя в това изявление негласното признание на кубинския режим, че евентуално заразили се с ебола медици няма да имат право да се връщат в родината си. Някои отказали се от мисията в Африка медици заявили, че са били принуждавани да подпишат декларация, че няма да се връщат в Куба, в случай на заразяване с ебола.

Антонио Гуедес смята, че това е разбираемо с оглед на лошите условия за лечение в Куба, но от друга страна показва нехуманността на режима в Хавана. Въпреки това общо 15 000 души са се записали като доброволци за мисия в Западна Африка. Доколко това наистина са доброволци, е съмнително, смята Антонио Гуедес и пояснява: "Който не иска да помага "доброволно", рискува да си загуби работата, а децата му да не получат достъп до висше образование". Затова Гуедес пледира, светът да не си затваря очите пред подобни неща.