1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Срещу културната парвенющина

12 май 2010

За какво служат литературните награди? За да си купиш луксозен британски автомобил, с който после почти да се претрепеш в Югославия. Поне такъв е отговорът на Томас Бернхард в последната му книга…

Томас Бернхард /1931-1989/Снимка: dpa

Става дума за книгата „Моите награди” на австрийския писател Томас Бернхард, която е вече на българския книжен пазар в превод на Александър Андреев. На 13 май в 18.00 часа издателство "АТЛАНТИС♦КЛ" представя книгата в Салона за култура на програма „Христо Ботев” на БНР, ул. „Драган Цанков” 4, с участието на доц. Георги Лозанов, Стоян Алексиев, Митко Новков и струнен квартет „Кредо”.

За книгата

Последната книга на Бернхард е издадена точно 20 години след неговата смърт. Книга, която е истинска сензация. Кратко, лаконично, обругавайки целия свят, Томас Бернхард съумява да се подиграе и на самия себе си като сребролюбив лауреат на литературни награди. На въпроса „Защо пък да прочета точно тази книга?” издателите отговарят хем почтено, хем убедително: познавачите (пък и непосветените) ще научат много и неизвестни неща за живота и за творческия процес на автора, а любителите на неговата литература ще се насладят на една искрометна комедия в проза, в която Бернхард достига до своя апотеоз.

Майстор на преувеличениетоСнимка: picture-alliance/ dpa

„Дали е комедия, дали е трагедия?” се казва в едно ранно произведение на австриеца, а това заглавие сублимира неговата литературна философия. Като велик майстор на преувеличението, Томас Бернхард съумява дори в най-кратки текстове - каквито са събраните в книгата девет „разказа” - да отведе читателя именно до границата, където се срещат трагичното и комичното, тъжното и смешното.

Драматичните терзания на автора, който хем презира и мрази от сърце различните псевдо-културни инстанции, връчващи му литературни награди, хем пък екзистенциално се нуждае от парите, са и трогателни, и безумно смешни. А експлозиите на гняв срещу парвенющината, която вирее около високата култура, облечени в тези клоунски одежди, са много по-убедителни, отколкото би била една суха и рационална критика на великоимперските австрийски комплекси. Както и други книги на Бернхард, „Моите награди” е великолепно четиво за българската публика, защото съвпаденията на манталитет, типажи, събития и развръзки са направо удивителни.

За поредицата

Книгата излиза в поредицата “Вълшебната планина”, в която издателство "АТЛАНТИС♦КЛ" предлага съвременна проза от Германия, Австрия и Швейцария. Следващи заглавия от поредицата: „Корпус деликти” от Юли Це, „Кулата” от Уве Телкамп (Национална литературна награда на Германия за 2008 г.), „Огънят не гори” от Ралф Ротман.

Александър АндреевСнимка: DW

За автора

“Екзистенциален клоун”, “зловещ пророк”, “болестта е жизненият му еликсир”, “алпийски Бекет”, “пророк на безсмислието”, “иронично обсебен архангел” - международната литературна критика изобилства от етикети за Томас Бернхард (1931-1989), един от най-интересните съвременни австрийски писатели, който нерядко скандализира със своеобразния си стил и провокативния си поглед към света.

За преводача

Александър Андреев е един от най-известните преводачи на съвременна немскоезична литература. На българската публика той е представил осем заглавия от Нобеловия лауреат Гюнтер Грас, четири от Томас Бернхард, произведения на Райнер Мария Рилке, Фридрих Дюренмат, Якоб Васерман и други. Александър Андреев е познат още като журналист и автор на белетристични и публицистични книги.

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ