С тези въпроси се обърнахме към д-р Габор Хуня - експерт за Източна Европа от Виенския институт за международни икономически сравнения. С него разговаря Емилиян Лилов.

"Положението в източноевропейските страни не е по-тежко от това в Западна Европа. Става въпрос за една и съща икономическа криза. Разликата е в това, че малките или по-слабо развитите в икономическо отношение страни от Източна Европа не разполагат със средствата сами да се справят с кризата. Те са зависими от други страни и от развитието на кризата в тях, и най-вече в Западна Европа."

Икономиките се задъхват

Но как се обяснява тази зависимост на източноевропейските страни от външни фактори? Защо не е по силите им сами да се справят с кризата?

"Икономиките на повечето от тях, вкл. българската, се задъхват под бремето на огромен външен дълг. След като на международните пазари са настъпили сътресения, то въпросните икономики вече не могат да си набавят необходимите средства отвън. Затова те ще трябва да свият разходите, друг изход просто нямат.

Съществуват две възможности - в страните с плаващ валутен курс може да се стигне до обезценяване на парите, което ще затрудни вноса. В другите страни с фиксиран валутен курс, каквато е България, трябва да се намали номиналното изражение на заплатите, за да се задържат стабилни цените. Само по този начин може да спре нарастването на дефицита по текущата сметка."

Споделя ли Габор Хуня мнението на водещи икономисти, напр. от групата на Форбс, които бият тревога заради бързо повишаващите се външни дългове в някои страни като резултат от кризата?

"Не мога да коментирам оценките на Форбс, но данните на БНБ също сочат обезпокоително нарастване на външните задължения. Тези дългове трябва да бъдат погасявани, разбирай - ще се наложи да бъдат вземани нови кредити. И тук рисковете са два - дали ще се намери кой да отпусне тези заеми, и второ - при какви условия ще стане това. Кризата направи кредитите или много скъпи, или трудни за осигуряване."

България не е най-тежко засегната

Къде в Източна Европа този риск е най-силно изразен, в кои страни положението с външните задължения е най-обезпокоително?

"По-тежко от България е положението в страни като Унгария, Латвия или Украйна, които срещат сериозни трудности при обслужването на външния си дълг, и които поради тази причина са зависими от помощта на МВФ. Не много по-розово е положението и на другите две балтийски страни - Литва и Естония."

А какво е положението в страните от Балканите?

"Сравнително по-спокойно е в Македония, разбира се като изключим това, че кризата се усеща навсякъде. Тежко е положението на Хърватия, която държи на фиксирания валутен курс, и която има дори по-голям външен дълг от този на България. Там може да се очаква драстично обезценяване. Близко до това е положението и на Сърбия. Всички изброени страни са застрашени от внезапно спиране на притока на външни капитали, което икономистите наричаме sudden stop."

Как ще се отрази кризата на растежа в отделните източноевропейски страни?

"В страните, които запазват относителна стабилност - Чехия, Полша, Словакия, икономическият ръст ще спадне драстично, но той все пак ще се измерва с положителни стойности. Същото можем да кажем и за Албания. За България и Румъния очакваме стагнация на икономиката през тази година, а всички останали страни от региона ще отбележат спад на БВП."