Коментар от Полина Паунова:

Има няколко съществени разлики между днес и 2013 година. И те далеч не се изчерпват с факта, че когато бе избран за шеф на ДАНС, депутатът от ДПС Делян Пеевски поне присъстваше в пленарната зала, а сега парламентът гласува законодателните му предложения в негово отсъствие. Човек остава с впечатлението, че той не просто се подиграва на обществото, а направо го унижава. Разликите не приключват и с това, че според данъчната му декларация тогава той е бил обикновен депутат, а днес е вече милионер.

Когато преди пет години Пеевски бе избран за шеф на ДАНС, хиляди хора реагираха с погнуса и възмущение. Изненадани бяха и самите му колеги в парламента, но гласуваха за него. Сигурно помните това паметно изречение: "Или гласувате за Пеевски, или правителството пада". Изборът му за шеф на контраразузнаването погнуси и голяма част от изпълнителната власт, която беше функция на същото това мнозинство. Да, Пеевски бе произведен и въздигнат от системата, но тя го направи с погнуса, защото осъзнаваше, че се извършва нещо нередно.

Персоналът

Днес, точно пет години по-късно, срам няма. Нещо повече: голяма част от тогавашната опозиция на БСП И ДПС не само се превърна в настоящ политически персонал на Пеевски, но и извършва задълженията си с удоволствие. Вече с радост мълвят името му, цитират медиите му, възприемат тезите му, а примерите далеч не се изчерпват с Вежди Рашидов.

Тази отлика между днес и 2013 година може и да звучи твърде отвлечено, но всъщност е съществена. Тогава Пеевски взриви системата. Днес е неин покровител. И лъже всеки, който обяснява, че това не е така.

Тази седмица ГЕРБ, „Патриотите" и ДПС приеха медийните поправки в Закона за задължителното депозиране на печатни издания, написани от Пеевски и компания. И защитени в пленарна зала само от “компанията” му, тъй като неуспелият шеф на ДАНС не намира за необходимо да идва на работа. Последната вметка е само щрих, но разкрива унижението, на което той съзнателно подлага както обществото, така и тези, които доброволно са приели ролята да му бъдат лични говорители.

Какво разкри дебатът

Съвсем очаквано дебатите бяха повече от комични и разкриха дълбоките зависимости на партиите в парламента от неуспелия в контраразузнаването, но преуспял в медийния бизнес уж опозиционен депутат.

Комплиментите от “Атака” в посока ДПС, мълчанието на БСП, отсрамено единствено от Антон Кутев, който събра смелост да се изкаже против закона с аргумента, че дори самият подпис на Пеевски превръща законопроекта в “изнасилване на общественото мнение”, сравнението на депутата, натрупал състояние (поне по документи) в рамките на 2-3 години, с Доналд Тръмп, трикът, с който текстовете бяха вкарани без да минат през комисия - всичко това беше само фон на двата истински значими момента в този сюжет.

Първият е символното изказване на Вежди Рашидов в подкрепа на текстовете. Тук е моментът да се каже, че поправката “Пеевски” не въвежда никаква прозрачност в медийната среда. Напротив - и в мотивите си, и с речите си от парламентарната трибуна самите вносители де факто признаха, че това е законова разправа с медии, неудобни на властта. Защото законът не предвижда публичност на онези договори, които подчиняват изданията на политическата класа. А не целят да разобличат тези зависимости, защото под лупа биха се оказали онези средства за масова информация, които са им необходими, за да произвеждат легендите за себе си. Ето защо законът “Пеевски” не предвижда публичност на договорите с държавата за реклама, нито пък на договорите между медии и политически партии. Освен това не смята за необходимо да се декларира финансирането по комуникационни програми на европейските фондове. Не се занимава и с издържането на издания чрез банкови кредити. Все мощни икономически лостове, с които в подчинение се държат цели медийни групи.

Изводите

От думите на Вежди Рашидов стана ясно, че този законопроект не е само на Пеевски. С него се солидаризира и ГЕРБ, а Рашидов, който е шеф на медийната комисия в парламента, обясни, че духът на текстовете се защитава и от изпълнителната власт. Тоест, от премиера Борисов, който няколко часа по-късно, по друг повод, се ядоса, че бил свързван с “КОЙ”.

Това на практика означава едно - ГЕРБ ще управлява дотогава, докогато реши Пеевски, а самото решение ще бъде обнародвано в медиите му.

Другият съществен момент е, че депутатът от ДПС очевидно вече не иска просто власт. Коленопреклонните изказвания по темата, похвалните слова и откровената защита за личността на Делян Пеевски говорят, че той не иска само влияние. Иска признание. Публично признание за неговото величие. Такова получава от прокуратурата и от всички държавни органи, които лъскат имиджа му. А сега го получава и от парламентарните формации.

Не, това не е „изнасилване на общественото мнение", както твърди Антон Кутев. Това е отмъщение към цялото общество. И то не лично, а чрез посредници.