Тези дни вестник „24 часа” публикува снимка, направена във Виетнам. На нея се вижда как българският премиер Сергей Станишев и външнополитическият секретар на БСП Кристиян Вигенин са полегнали блажено на два шезлонга в меко казано неформално облекло – тишърт и три-четвърти панталони на палубата на виетнамска джонка. Освен Вигенин и Станишев, на снимката се виждат безкрайно синьо море и безкрайно синьо небе. В далечината се очертава силуетът на една друга джонка.

По-възрастните биха се сетили за любимата песен на Димитров „Хей тамо лодка”, по-ироничните биха заменили думата лодка с джонка, но споменът за онези времена няма нищо общо със спомената снимка. Станишев и Вигенин със своите тъмни очила и небрежни пози напомнят по-скоро на юпита, прекарващи отпуската си по екзотични места. Станишев дори е подпрял главата си с ръце, в поза, която е на границата на добрия вкус. Все пак той е министър-председател на България и дори в моменти на отдих не би трябвало да позволява да бъде сниман така. Двамата приличат на герои от филма „Завръщане в Брайдсхед” по романа на Ивлин Уо. Във всеки случай, ако не сте българин, никога нямаше и да ви мине през ума, че единият от двамата е премиер на България.

Разбира се, че е трудно да се описва снимка, когато не е пред очите ви. Тези от вас, които са я видели, биха разбрали по-добре какво имам предвид. А имам предвид абсолютното безгрижие, което тя излъчва. Не че това е лошо. В никакъв случай не искам да кажа, че премиерът на България трябва да ходи непрекъснато мрачен и потиснат. Но на фона на тоталното му отсъствие, когато е в страната и по презумпция би трябвало да изпълнява конституционните си задължения, тази снимка ми дойде малко в повече. Впрочем, заради посещението си в Китай, Сергей Станишев разпусна правителството за две седмици. Изглежда, че властта е решила да излезе предсрочно във ваканция по случай членството на България в Европейския съюз от 1 януари. Но да се върна на фотографията. Струва ми се, че в нея има нещо от истината за поредния български премиер, попаднал случайно на най-важното място в българската държава, незнаещ точно какво да прави на него и използващ всеки момент, за да разпусне, както се казва на жаргон.

Сергей Станишев е министър-председател на България от година и половина, но за година и половина не е провел, нито дори оповестил и една своя инициатива. Ако се замислите с какво точно бихте го запомнили в качеството му на премиер, ще ви бъде трудно да се сетите дори за един конкретен факт. Всички останали министри имат профил, независимо скандален или не, но с нещо могат да бъдат запомнени. Докато Сергей Станишев го няма. Тук е и въпреки всичко го няма. В някакъв смисъл той е уникален. Не е казал едно изречение, с което да го запомним. Не е направил и един жест, с който да предизвика одобрение или гняв. Човек без нищо характерно в себе си, попаднал на мястото, което по презумпция събира фокуса на прожекторите. Може би затова тази снимка много ме впечатли. На нея Станишев е Станишев. Разглезено дете на своите родители, което цял живот не е работило нищо. Дете, привикнало на лукс и привилегии. Не бих казал, че това предизвиква неприязън. Но когато гледам тази снимка, се питам какво прави този човек начело на изпълнителната власт. И си отговарям веднага: разбира се, нищо. Прекарва си добре времето, докато други управляват.