Не само външностоящите, а и познавачите на обстановката в региона бяха изненадани от избухването на конфликта, непосредствен повод за който даде решението на Косово да наложи забрана върху сръбския внос. Политоложката Йохана Даймел от мюнхенското Дружество за Югоизточна Европа смята, че на първо място става дума за опит на косоварския премиер Тачи да укрепи политическата си позиция в и извън Косово.

Защото предаването на предполагаемите военнопрестъпници Горан Хаджич и Ратко Младич на Хагския трибунал повишило значително престижа на Сърбия в очите на ЕС: "За Прищина проблемът е: какво печелим или губим ние от всичко това? Тачи вероятно е решил, че сега е моментът да демонстрира сила, включително и пред националистическите елементи в косоварския парламент."

Тачи търси силна позиция

В сходна посока отиват и разсъжденията на Душан Релич от берлинската Фондация за наука и политика: "Крайната цел на Тачи е да наложи претенциите на Прищина върху населения предимно от сърби Север на Косово. Също както пък целта на Белград е да запази фактическото разделение в Косово и евентуално да използва това разделение като коз в бъдещи преговори с Прищина."

Ала поне на първо време ставащото е най-вече в ущърб на Сърбия, защото ескалацията в Косово отслабва сръбската позиция при евентуални преговори с ЕС. През последните дни от Брюксел отново дойде напомнянето, че нормализацията на отношенията между Белград и Прищина си остава централно условие за присъединяването на Сърбия.

Това подчертава и Гернот Ерлер, заместник-председател на социалдемократическата фракция в германския Бундестаг, отговарящ за външната политика: "Според мен губещият е Белград. Ставащото по границата отново напомня на международната общност за нерешения проблем Косово, а това е проблем на първо място за Сърбия - особено като се имат предвид европейските й амбиции. Прищина няма толкова ясни цели, така че може да следи по-спокойно развитията."

Стари рани

При това за външна намеса в актуалния случай не може и дума да става: нито САЩ, които продължават да играят важна роля в Косово, нито ЕС имат интерес от ескалацията или дестабилизацията на Косово, подчертава Йохана Даймел. Какво може да се очаква оттук нататък?

"Нещата отново се усложняват, отварят се стари рани. Но несъмнено международната общност ще упражни силен натиск и върху двете страни да свалят напрежението. Защото при тези условия не може да има никаква европерспектива нито за Сърбия, нито за Косово."