Вероятно Ангела Меркел ще съжалява, че е заложила цялата си политическа тежест за решаването на гръцката криза. Защото има опасност накрая канцлерката да пострада от безкрайния покер около новите спасителни помощи за Гърция. Във всеки случай противниковият гръцки играч не се свени да я води за носа, също както и шефката на МВФ Кристин Лагард. В сряда през нощта Алексис Ципрас заяви в Брюксел, че няма никакъв проблем с погасяването на поредната вноска. И Кристин Лагард потвърди, че очаква навреме вноската от 300 милиона евро. Часове по-късно ситуацията изведнъж се промени и гръцкото правителство отложи всички плащания за края на месеца. Такова нещо се е случвало само веднъж - в Замбия през 80-те години.

Марксистки лозунги вместо решения

Същевременно Атина надига вой срещу предложението на кредиторите, което разработиха Меркел и компания в началото на седмицата. Гръцкият министър на труда смята предложението за "необявена война от страна на модерния капитализъм". Да се чуди човек къде се намира министърът! Може би на основен курс по марксизъм за начинаещи? Един от говорителите на Сириза пък заяви, че това е "най-вулгарният, смъртоносен и суров план", който можел да си представи. Но това просто не е вярно - ЕС и МВФ вече направиха доста компромиси спрямо Гърция.

Също и Алексис Ципрас, който в Брюксел сигнализира възможно сближаване на позициите, изведнъж смени рязко тона и заговори за неприемливи искания. Той е подложен на силен натиск от собствената си партия, която не е готова на компромис с кредиторите. По този начин обаче ЕС не може повече да преговаря с гръцкия премиер. Той трябва да се погрижи за прокарването на постигнатите договорености у дома. Всичко друго би било губене на време. Затова и новата среща в Брюксел е отложена.

В сферата на психопатологията

Преговорите с Гърция започват да придобиват психопатологични черти след месеци лутания напред-назад. И съпровождащата креслива гръцка пропаганда води до объркване в главите на мнозина. На преден план изпъква картината на един беден, обезправен и експлоатиран от кредиторите народ. Големите страни провеждали чиста проба "неоколониализъм" и тикали Гърция към бездната.

Сред всички тези сюрреалистични излияния и митични сравнения обаче липсва само едно - собствената отговорност на гърците за тяхната икономика и държавен бюджет. Правителството внушава на гражданите, че останалата част от Европа трябва да ги издържа. И то завинаги! Нека не се заблуждаваме - след идването на Сириза на власт, гръцката икономика отново изпадна в рецесия. И то, защото правителството създаде политическа несигурност и не прави нищо друго, освен да дава интервюта и да пътува по света. В телевизионните токшоута в Германия също виждаме "разбирачи" на Гърция, които поради социалните проблеми и финансови нужди на страната апелират за нашата солидарност. Но техните аргументи обръщат нещата с главата надолу. Не "лошите" кредитори докараха Гърция до това състояние, а Гърция сама затъна безнадеждно в дългове и години наред не направи нищо, за да въведе ред в собствената си нефункционираща система. Гърция не проведе реформи, корупцията и шуробаджанащината не са изкоренени.

И не му се вижда краят

Най-лошото в този дебат е това, че препирните около тези 7,2 милиарда евро от помощната програма са чисто шарлатанство. Междувременно се води дискусия за изплащане на допълнителни 11 милиарда, които бяха предназначени за спасяване на банките. А през есента се задава третият помощен пакет за нови 50 милиарда. И какво ще стане, когато бъдат изхарчени и тези пари? Удължаването на сроковете за изплащане също вече не помага. По нищо не си личи, че Гърция може да изгради функционираща икономика в обозримо време. Във всеки случай не и с това правителство. Исканията на Атина, придружени с поток от постоянни обиди по адрес на кредиторите, също не могат да променят статуквото. Не се очертава и истинско решение на проблемите.

Гърците тровят политическата атмосфера в Европа и вредят сериозно на еврозоната със своите настоявания за нови и нови отстъпки от страна на донорите. Ангела Меркел иска да обедини Европа. Това е голямата ѝ цел, но в случая с Гърция цената може да излезе твърде висока. Кредиторите не бива да отстъпват и да отпускат нови милиарди без да ги обвържат с провеждането на реформи. Други държави също могат да последват Гърция и това ще бъде наистина краят на еврото. Накрая може да стане по-лошо, ако гърците останат в еврозоната, вместо да им бъде показана вратата. Все още има време за нормален Grexit. Във всеки случай това би било по-доброто решение, отколкото страната да бъде оставена да затъне в политически хаос с държавен фалит, нови избори и неясно бъдеще.