1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Стига лицемерие с бежанците!

Барбара Везел5 март 2015

Досегашната политика на ЕС по отношение на бежанците е безпринципна и лицемерна. България, например, е страна, която страда от това лицемерие. Единственият почтен изход е въвеждането на квоти, смята Барбара Везел.

Снимка: REUTERS

Ако човек достатъчно дълго наблюдава европейската политика, няма как да не изпита потискащото усещане за дежа-вю: Еврокомисията възнамерява до лятото да разработи проект за нова политика по отношение на бежанците, дотогава е оставено време за така наречения „ориентировъчен дебат”. Тоест, на националните правителства се дава възможност да изтупат от праха многобройни красиви стари идеи и същевременно да се подготвят за отбрана. Защото в дискусията за бежанците и миграцията в ЕС важи един принцип: само не в моята градинка! Нека там съседите, ако обичат, да видят какво ще правят с бежанците от Сирия. Най-изтънчен пример в това отношение дава Великобритания: депутатите в Долната камара гръмко защитават правата на сирийските християни, в крайна сметка обаче британците приеха едва 146 (!!!) бежанци от гражданската война в Сирия.

Това си върви все по този начин не от години, а от десетилетия. Нека си припомним за идеята да се строят бежански центрове някъде в Северна Африка, за да се прихващат още там бежанците от регионите на гражданска война из целия континент - още преди да са се впуснали в опасното си пътешествие през Средиземно море. Теоретически в такива лагери могат да се разделят бежанците, които имат основание да искат убежище, и онези, които нямат. Но къде ли да се изградят тези центрове? Да не би в Либия, главната транзитна страна, която в момента е под контрола не на правителството, а на разни въоръжени банди?

Недомислия и егоизъм

Също толкова безплодно е обещанието да се преследват по-строго трафикантите на хора. Защо най-сетне не престанете да се самозалъгвате и да ни заблуждавате? Та нали всички виждат какъв е резултатът: Досега са хванали една шепа дребни каналджии, това е то. Същото, както в борбата срещу наркотрафика: в мрежата попадат само дребните риби. Организираните банди в Либия или в Турция никой не може да ги докосне, най-малко пък ЕС. И как ли да стане това? С помощта на командоси?

Следващата тема на непрестанното мърморене е призивът за по-строг граничен контрол. Да, обаче защитата на границите е в ръцете на страните-членки на ЕС, които дори не помислят да я предоставят на една обща европейска служба. Или пък в ръцете на съседни страни като Сърбия, които нямат никакъв интерес да спират и да връщат бежанците. Защото тези бежанци тъй или иначе са се насочили към богатия Север. С това темата е приключена.

Средиземно море не бива да се превръща в масов гроб, развълнувано призова Папата пред Европейския парламент. Всички европейци поклатиха одобрително глави - та нали никой от нас не иска да изглежда като някакво чудовище. В същото време обаче беше прекратена италианската операция „Маре Нострум”, която беше спасила близо 100 000 бежанци от удавяне. На нейно място дойде много по-скромната мисия на европейската гранична служба Фронтекс, която има за цел главно да пази бреговете от бежанци - не да спасява човешки животи. Трафикантите обаче не се интересуват от повишения риск, самите бежанци - също.

На път към един континент, където са всъщност нежеланиСнимка: picture-alliance/dpa/Italian Navy/Handout

Има един-единствен изход

Но дори да си представим, че прекосяването на Средиземно море се превърне в почти невъзможна задача, бежанският поток няма да спре. Бежанците просто ще намерят други, сухопътни маршрути. Най-лицемерна обаче е настоящата договореност, според която бежанците остават в първата държава от ЕС, където са стъпили - на европейски жаргон тази разпоредба се нарича Дъблин-2. Това означава, че стотици хиляди бежанци нахлуват в Гърция или в Италия, където с тях се отнасят зле и гледат колкото може по-бързо да ги пропуснат нелегално на Север. Защото в момента един бежанец не може по легален начин да достигне до Германия, например, където да подаде молба за убежище. Ето го абсурдът на една политика, която едновременно е нехуманна и неработеща!

И никакви нови решения на ЕС за бежанците няма да променят положението. Еврокомисията просто отново разтяга същите локуми: трябва да се защитават както границите на ЕС, така и бежанците, трябва да има повече солидарност, трябва да се подкрепя доброволното приемане на военни бежанци в страните-членки и т.н. Защото когато става дума за бежанците, в ЕС солидарността съществува единствено на думи. В същото време обаче страните-членки се опитват с всевъзможни средства да ограничават влиянието на ксенофобските десни партии, които в момента са в подем. От цялата тази бъркотия има един-единствен изход: да се въведе система за квоти, с чиято помощ кандидатите за убежище да се разпределят равномерно из целия континент. Но винаги, когато се повдигне този въпрос, британците и някои източноевропейци казват твърдо „не”.

Барбара ВезелСнимка: Georg Matthes

Срам за Европа

Предстои пето издание на европейската политика за бежанците. То пак ще опре дотам: да се спазват по-строго наличните правила. А това означава: по-малко хуманност и по-малко пролуки за бежанците. Както и да го извъртаме, накрая това излиза. Европейците са длъжни обаче да сторят поне едно: да изградят хуманна и честна система за приемането на бежанци от конфликтни региони. Като си представим, че два милиона сирийци са потърсили спасение в съседните Ливан, Йордания, Ирак и Турция, веднага става ясно, че Европа трябва да се засрами заради бездействието си. Досега единствено Германия и Швеция колебливо приемат сирийски бежанци.

Колкото до останалото, ЕС трябва най-сетне да реши какво точно иска. Да пропъжда възможно най-много имигранти? Да допуска само бежанци, които наистина имат право на убежище, като ги проверява извън своите граници? Или нещо съвсем трето? Европа е длъжна най-после да оповести политическата си воля, а не с едната ръка да пише оди в подкрепа на хуманността, а с другата да заключва портите си. Много по-достойно ще бъде да се вземе смелото решение за въвеждане на квоти, отколкото да се води досегашната безпринципна политика. Дори ако тези квоти означават всъщност допълнителни ограничения за бежанците.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ