Анализ на Георги Папакочев:

През миналата седмица френски журналист разказа на читателите на в. „Фигаро” впечатленията си от пловдивския квартал Столипиново. Със своите 50 хиляди обитатели той е смятан за най-голямото ромско гето на Балканите. От разговора си с група млади мъже, които всяка година сновяли между Столипиново и покрайнините на Париж, журналистът разбрал, че „от езика на Молиер те знаят само думи, необходими им, за да преживяват: работодател, ям, обект и т.н”.

Румян Русинов, някогашен директор на Програмата за ромско участие към Институт „Отворено общество”-Европа в Будапеща и бивш съветник по въпросите на ромската интеграция в правителството на Станишев, обясни в интервю за Дойче веле, че твърде малко български роми владеят френски - за разлика от румънските, тъй като румънският е все пак много близък до френския език. Независимо от членството на България в Международната организация на франкофонията, нейното участие в усилията за по-доброто интегриране на българските роми във Франция ще бъде по-скоро минимално, прогнозира ромският правозащитник.

"Невидимите" български роми

Успоредно с ударното разтурване на незаконни ромски гета, френското правителство предприе тези дни мерки по свикването на среща на Европейския съвет за решаване на ромския проблем. А министърът на вътрешните работи Манюел Валс и министърът по европейските въпроси Бернар Казньов обявиха намерението си да посетят през септември Румъния и България - пак заради ромския проблем.

По повод уверенията на Париж, че иска да улесни социалната интеграция на ромите във Франция, Румян Русинов казва, че при наличие на политическа воля мерките са приложими. Нещо повече: те са сигнал и за промяна в концептуалното схващане на проблема с ромите - отказ от досегашния ксенофобски подход и покана за нов диалог. Ромите от цяла Европа винаги са демонстрирали стремеж да бъдат интегрирани и когато съществува политическа воля за това, проблеми не би следвало да има, е убеден Русинов.

Ромският правозащитник пояснява, че във Франция българските роми не създавали проблеми никому, те били дори „невидими” за френските власти. Ставало дума за обикновени хора, които работят в строителството, хотелиерството - хора, които живеят и се трудят интегрирано. Там те са известни не като роми, а като българи, твърди Румян Русинов.

Правозащитникът се спира и на изказването на лидера на една от големите местни ромски организации, според когото повечето български роми във Франция били „проститутки и сутеньори, което обезсмисляло новите идеи на правителството там”. Русинов окачествява тези твърдения като „глупости и провокации, които не следва да се обсъждат”.

А дали ако френските интеграционни планове потръгнат, българските роми няма да се отправят на рояци към родината на Молиер? На този въпрос Русинов отговаря така: „Натам, както и към страната на Шекспир или на Гьоте, ромите отиват, защото са изтласкани, защото в собствената им родина липсва адекватна интеграционна политика - това е истината. Колкото повече се влошава социално-икономическото положение в България, толкова повече хора ще я напускат, за да търсят начини за нормално съществуване”, казва Русинов.

Нашите и техните - прилики и разлики

България и Румъния биват споменавани винаги заедно, когато стане дума за проблемите, които техните роми създават в големите западноевропейски държави. Дали обаче европейските и по-конкретно френските власти правят разлика между българските и румънските роми? По всяка вероятност - не, смята Русинов: "Когато се стигне до някакви нарушения, участието на български роми в тях до голяма степен се преекспонира и все повече се налага усещането, че България изкуствено бива „пришивана” към тях, за да не бъде само Румъния в центъра на вниманието. Ако погледнем статистиката, ще видим, че на 1000 депортирани румънски роми се падат едва двама роми от България, а това е показателно", посочва Русинов.

През април на форум, посветен на ромите в град Монтана, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който е и координатор на Декадата на ромското включване, съобщи, че към 2020 година 23 на сто от трудовия пазар в България ще бъде зает от роми. Това задължава сегашната власт да образова ромските деца, заяви още Цветанов. В началото на новата учебна година, когато на посещение в България ще бъдат френските министри Валс и Казньов, Цветанов ще трябва да ги убеди, че думите му, изречени през април, не са били празни приказки. И да им го демонстрира, вероятно. Което едва ли ще бъде лесно.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: Д. Попова-Витцел