Това, което прилича на игра на детска площадка, всъщност е дупка за живеене. Малки деца се упражняват в "стойка на ръце", по пода са разпръснати пликчета с боклуци, пластмасови кофички, мръсни носни кърпички и всякакви други отпадъци. Бащата Костадин наблюдава играта на децата отблизо, облечен е със старо яке, цялото в дупки, пръстите му са костеливи, има вид на 50-годишен, а всъщност е на 37:

"Жив зян сме!"

"Ще ти кажа, душо - щото тука нямаме ред, нямаме нищо. Нямаме работа, нямаме пари да си плащаме тока, да купуваме дрехи за децата, за да ходят на училище. С една дума - жив зян сме", оплаква се Костадин, който живее тук от раждането си.

Мястото се нарича Столипиново, официално се води квартал на Пловдив, втория по големина град в България. А всъщност е дупка в центъра на Европа. Най-голямото ромско гето на Балканите. В него живеят 45 000 души, повечето в самоделни бараки или сковани набързо дъсчени постройки. Малцина имат жилище в един от блоковете в квартала. Костадин е един от "щастливците". Обяснява, че живее на четвъртия етаж, и че вече не си спомня откога асансьорите не работят, че по прозорците няма стъкла, нито пък парапети на стълбището.

Панелните блокове в "Столипиново" са наследство от ерата на комунизма. След неговия крах преди 20 години нищо не е ремонтирано. Водата се качва само до четвъртия етаж, канализацията отдавна е изгнила. Мръсните води се излизват от стърчащи от земята пластмасови тръби директно върху улицата. Между стълбищата на по-горните етажи са разпънати метални мрежи, за да не падне някое дете. През зимата парното не работи. За да се топлят, жителите на тези апартаменти горят кашони.

Костадин живее месечно със 120 лева социална помощ. Припечелва нещо допълнително като пазач на близкия автомобилен паркинг. Ако всичко е наред, получава по 5 лева на ден. Все пак е някаква работа, и то в район, където 85% от хората са безработни. Защо тогава Костадин не напуска това място?

Ромски изключения

"Гледат ни в лицата и не ни дават работа. Арбайтен нихт", оплаква се Костадин на германския журналист и загатва за проблема с дискриминирането на ромите. И все пак в "Столипиново" има и успели роми. Един от тях е 33-годишният Асен, следва икономика. Той също иска да остане в квартала, където заедно с баща си и с пари от европейските фондове е изградил училище за интеграция на ромите.

"Преди 5 - 6 години, когато стартира програмата срещу сегрегацията на ромите, беше трудно да съберем и 100 деца, които да се запишат в училището. Днес се чака за място, а това ме мотивира да продължим", казва Асен. И Костадин си има мечта, която засега го държи над водата: "Ей го къде е Гърция, там искам да работя."