Атина, седем часа сутринта. Гръцката столица се събужда. Всеки втори грък живее в този град. Тук кризата се чувства особено силно. В квартала Хайдароу отваря вратите си офиса за консултации на гражданите. Тук Димитри Николау оказва помощ при проблеми с административни процедури. За много гърци е изключително трудно да се ориентират в административната джунгла. Поради това има служба, която посредничи между гражданите и определени държавни учреждения - само един пример за раздутия чиновнически апарат. Николау сигурно ще изгуби скоро работното си място. По неговите думи:

500 евро за висшист

"Правителството сигурно няма да продължи моя временен договор, нито пък тези на колегите. За правителството е много лесно да прави икономии на наш гръб. Защо обаче ние трябва да плащаме за бюджетната криза. Ние вършим тук ценна работа за гражданите. Ако ни уволнят, вероятно ще закрият и съветническата служба.”

От месеци цари понижено настроение и сред студентите. Антонис Гуналакис не прави изключение. Той следва икономика. Поради кризата изгледите да намери работа са лоши, дори за студенти като него, които са изключително търсени в други страни. Според атинския студент: "В нашата страна има прекалено много висшисти. Безработицата сред младите хора възлиза на 25 процента. Който пък има работа, започва с месечна заплата от само 500 евро. И това за висшист. Как тогава по-късно да създаваме и изхранваме семейство? След завършването на университета ние сме зависими от помощта на нашите родители. Това е непоносимо!”

Виновни са самите гърци

В подножието на Акропола жителите на Атина посрещаха и изпращаха не една или две кризи. Актуалната обаче би могла да тегне над страната още десетилетия. Вина за това носят самите гърци. Тук подаръче, там малък подкуп - това винаги е било ежедневие в Гърция. Всеки грък демонстрира силно изявен индивидуализъм. Така или иначе, хората изживяват един от най-големите сривове въобще. Тук малко помага гордостта от една славна история...

Автор: М. Арсенопулос, Б. Емануилов / Редактор: Б. Рачева