В академичната сфера, основният път на изтичане на мозъци от България става по линията на специализации в чужбина. След като защитят доктората си, много млади българи тръгват да специализират зад граница, като често дори самите им научни ръководители ги насърчават да направят това. По-голямата част от тези млади хора по-късно изобщо не се връщат на работа в родината, но не това е най-големият проблем, казва Николина Сретенова от Института за философски изследвания към Българската академия на Науките.

Все по-малко млади учени в България

“Проблемът е, че не се връщат, но не бих казала, че това е големият проблем в момента, защото в съвременния, глобален свят, в който живеем, хората просто се движат. Дори има една изградена, постмодерна визия за съвременния учен, който води един номадски начин на живот, който е непрекъснато в движение. Проблемът е на входа на науката – че все по-малко хора постъпват, имаме по-малко млади учени.”

Николина Сретенова беше представителката на България в конференцията, провела се в австрийската столица Виена, озаглавена “Миграция, диаспора и процес на реформи в Югоизточна Европа.” Това беше заключителният форум на около едногодишен проект, изследващ ролята на миграцията в региона. За да илюстрира ситуацията в българските академични кръгове, Николина Сретенова разказа пред участниците в конференцията за случая на Института по молекулярна биология на Българската академия на науките. Само за три години – между 1990 г. и 1993 г., 80 от общо 150 изследователи на института заминали да работят зад граница. Сред тях били и трима водещи учени от Института, които получили работа на такива престижни места като Станфордския унивеститет в САЩ, Университета на Торонто в Канада и Института Пастьор във Франция.

Връзки с българската диаспора

Своеобразното масово напускане на учени от Института по молекулярна биология на БАН обаче имало и своите положителни страни – днес той е може би единственият институт на Българската академия на науките, който не е изправен пред проблема за подмладяване на изследователския си състав, казва Николина Сретенова. Около половината от учените в Инстиута днес са млади хора, заели местата на онези, излезли в чужбина през 90-те година. Междувременно Институтът е успял да установи и добри връзки с диаспората на българските биолози в чужбина. Това е добър пример за взаимоизгодно сътрудничество, смята Николина Сретенова и добавя:

“Това, което непрекъснато ме учудва, е че няма институция, която да състави една база данни с българската научна диаспора по света. Това ще е добре от гледна точка на колаборация по научни проекти.”

Автор: Юлия Дамянова/Редактор: Мария Илчева