В Мексико бруталното насилие е ежедневие. Новините за извършваните в моята родина престъпления обикалят целия свят. Една от последните: в предградие на Гуадалахара бе открит масов гроб със 119 чувала с човешки останки.

Това е ужасно. А най-страшното е, че често в Мексико насилието е насочено срещу деца и младежи. Те са почти невидими жертви, техният глас остава нечут. През последните 12 години във войната между наркокартелите са изчезнали безследно хиляди деца и младежи. Повечето от тях са били убити. А държавните служители, политиците, полицаите и военните много често са част от организираната престъпност.

Списъкът на смъртта

През ноември 2012, малко преди края на шестгодишното управление на Фелипе Калдерон, получих от информатор списък, чието съдържание към онзи момент не беше публично известно. Когато отворих документа, усетих как изведнъж ме побиха студени тръпки. Не можех да повярвам на очите си: това беше списък на всички безследно изчезнали хора в страната от 2007 до юли 2012 година, които отиващото си правителство просто беше замело под килима. Ставаше въпрос за над 20 000 жертви! В друг правителствен документ се говореше дори за 25 276 души.

Моят информатор знаеше, че този списък трябва да бъде унищожен. Но преди това беше изпратил по едно копие на мен, на "Ню Йорк Таймс" и на "Лос Анджелис Таймс". Аз публикувах списъка в едно мексиканско седмично списание.

За да скрие това, че войната срещу наркокартелите е причинила толкова много жертви, мексиканското правителство твърдеше, че в случая става въпрос за престъпници, които едва ли не си заслужавали да умрат. Управниците искаха да скрият този списък не само защото знаеха, че той ще предизвика огромно възмущение в света, но и защото осъзнаваха, че той ще развенчае мита за това, че хората от наркокартелите и други някакви злодеи се избивали взаимно.

Въпросният списък съдържаше не само имената на жертвите, но също и мястото, където те са били похитени, името и телефона на техния близък, който е съобщил за изчезването им, и отчасти описание на обстоятелствата в конкретния случай. В огромната си част жертвите бяха деца и младежи - някои бяха на 17 или 16, а други едва на 15 или 13 години. Тези деца са изчезнали на улицата, на някоя бензиностанция, на магистралата или дори пред собствения си дом. 

Дълго време новото правителство на президента Енрике Пеня Нието отричаше съществуването на подобен списък. В края на 2013 година то все пак си призна. През управлението на Нието (2012-2018) списъкът беше институционализиран, а правителството се ангажира да го актуализира и да го публикува редовно. В него жертвите се разделят най-общо на две групи: безследно изчезнали и отвлечени. При отвличанията става дума за използване на сила и правните норми са много по-различни, отколкото в случаите с безследно изчезналите.

От последния вариант на документа, обнародван от мексиканското Министерство за обществена сигурност, става ясно, че от 2007 до април 2018 година в Мексико са изчезнали 8195 деца и младежи, а общият брой на жертвите от този вид престъпления е 37 435. Почти една четвърт от безследно изчезналите са били деца или младежи.

През същия период в Мексико е регистриран и много висок брой убити деца и младежи - над 27 000 души под 19 години, по официални данни на правителството. А това означава, че на ден са убивани средно по шест деца.

Държавата и нарковойната

Факт е, че след 2006 година насилието в Мексико нарасна значително - редица държавни служители и цели институции се включиха на страната на могъщия наркокартел Синалоа в неговата битка за сфери на влияние с другите наркокартели. Така избухна и жестоката война между картелите. И докато децата и младежите са пушечно месо в една война, водена от възрастните, мирът просто не е възможен.

Анабел Ернандес е журналистка и писателка. От дълги години се занимава с темата за наркокартелите и корупцията в Мексико. Заради отправени смъртни заплахи тя напуска родината си и се установява да живее в Европа. На Глобалния медиен форум на ДВ през 2019 г. тя получи наградата за свобода на словото - Freedom of Speech Award 2019.