Бихте ли се борили цели шест години срещу твърдението, че земята е плоска? Нелеп въпрос, но за защитниците на природата в България той става все по-актуален. От шест години те се борят срещу решения на най-разнообразни институции, които явно са на мнение, че в защитените територии може да се излива бетон. „Омръзна ни“, казва за Дойче веле Тома Белев, един от лидерите на коалицията „За да остане природа в България“. „Не може шест години да водиш битка за нещо, което по условие е ясно“, добавя природозащитникът.

Изказването му идва на фона на поредното настъпление на българската администрация към защитената територия на Странджа. В средата на декември 5-членен състав на Върховния административен съд (ВАС) взе решение, което наново отвори пътя към застрояването на района около черноморския град Царево и склоновете на Странджа.

Напред-назад

Съдебният спор се води от години и може да се сведе до следния въпрос: възможно ли е дадена община (в случая Царево) да одобрява общия си устройствен план, без да изиска за него екологична оценка. До този момент отговорът на съдилищата беше предимно „не“. А и нямаше как да бъде друг - освен че е част от защитената зона на Натура 2000, Странджа е подвластна и на общото правило, заложено в член 19 алинея 5 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие: „Екологичната оценка е част от устройствената схема и от съответния план“. Иначе казано, делото за устройствения план на Царево трябва да е звучало на съдиите горе-долу като въпроса дали е задължително спазването на законите. Но само до декември 2013-та. Тогава 5-членен състав на ВАС с председател Анна Димитрова намери начин да даде друг отговор, заявявайки, че спорът изобщо не е трябвало да се води в съда. Но не защото отговорът е бил очевиден, а защото решенията за приемане на общ устройствен план не подлежали на обжалване. ВАС се позовава на член 127 алинея 6 от Закона за устройство на територията: „решението на общинския съвет за одобряване на общ устройствен план е необжалваемо“.

Ако трябва да резюмираме съдебната сага до този момент, то тя изглежда така: шест години се води спор за това дали община Царево трябва да прилага закона и да изисква екологична оценка за новите си устройствени решения, а на шестата се оказва, че решението на общината си е по принцип безапелационно.

„Имаме още ходове, които ще предприемем“, уверява Тома Белев. „Първо ще се обърнем към омбудсмана и към главния прокурор, за да им покажем, че вътре в самия ВАС са били взети противоречиви решения. Ще поискаме въпросът да се разгледа от 7-членен състав на ВАС“.

Преувеличения? Изопачени факти?

Министерството на околната среда има друго виждане - че екологична оценка за застрояването на Странджа съществува. Заместник-министърът Чавдар Георгиев, който представлява институцията в този спор, заяви пред „Нова телевизия“, че оценката е дадена още през 2008 година и следва да се разглежда като меродавна. По думите му няма законово основание да се изработва нова екологична оценка.

Това не е вярно, контрират природозащитниците. Екологичната оценка действително е била направена през 2008 година, но тя е била оттеглена впоследствие от самото министерство. С този акт застрояването на Странджа е останало без задължителната екологична оценка.

Според Чавдар Георгиев, притесненията от застрояването на Странджа са преувеличени, а фактите около намеренията на община Царево - изопачени. По думите му общият устройствен план на Царево предвижда 20 000 нови легла, а не 75 000, както твърдят природозащитниците.

Според публикувания в медиите план, застрояването в Царево ще бъде осъществено върху нови 6 917 декара. 4 898 от тях са на територията на природен парк „Странджа“.

Как ли ще реагира Брюксел?

Покрай цялата настойчивост на администрацията да застроява района около Царево, България изпраща на Европейския съюз един много ясен сигнал, смята Тома Белев: „Това е сигнал, че страната не възнамерява да спазва европейските директиви. В случая със Странджа става дума за три нарушени директиви на ЕС. А това означава, че от Брюксел могат да инициират наказателна процедура и ние смятаме да ги призовем именно за такава реакция. След като страната не прилага три директиви наведнъж, няма причина да мислим, че тя знае как да разпределя европейски фондове. Аз лично поставям под въпрос всички местни решения за финансиране на проекти по линия на околната среда и водите и по линия на регионалното развитие“, казва Белев.