Анализ на Георги Папакочев:

Тазгодишният ваканционен август се очертава да е доста странен. От една страна държавата затъва все по-дълбоко в почти 50-дневната политическа криза, която неизбежно прераства и в икономическа. От друга страна летният инстинкт на градските хора изкусително ги тегли към морския бряг или планинската прохлада. Мантрата „ваканция” има способността да освобождава умовете от грозните реалности. Повтаряйки си я натрапчиво, управляващите, а и мнозина протестиращи навярно се надяват, че в тяхно отсъствие нещата ще се оправят.

Това, уви, е невъзможно!

Още миналия месец премиерът Орешарски обяви, че през август неговите министри ще почиват по график само десетина дни, а кабинетът щял да работи ударно по изпълнение на последния вариант на управленската си програма. Дори повече: пред Ройтерс министър-председателят поясни, че всекидневните протести накарали правителството му да бъде по-ефективно, макар че мощните всекидневни скандирания под прозорците на властта затруднявали извършването на големи реформи. На този фон министерските отпуски са определено добра новина - благодарение на факта, че докато членовете на кабинета си почиват извън столицата, вероятността да правят гафове по медиите е значително по-малка.

Дела, дела и пак дела

След „изнурителен” тримесечен труд за почивка се стягат и депутатите от управляващото мнозинство. Преди голямата си ваканция в „Евксиноград” край Варна, където трескавата подготовка по посрещането им вече привърши, парламентаристите се захванаха да вършат истински чудеса - да приключат изключително спорната актуализация на бюджета за тази година, да приемат новата управленска стратегия на премиера Орешарски, да уточнят договарянето на европейските пари, да гласуват промените в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс и не на последно място - да се задълбочат в работата на Комисията за разкриване на конфликт на интереси, работила по „тефтерните” поръчки на нейния председател. И след като този сизифовски труд бъде отчетен, да пришпорят автомобилите си към луксозната морска прохлада.

Вълни - морски и протестни

Отпуската им обаче едва ли ще е спокойна. По всичко личи, че и там хората на властта ще бъдат посрещнати с познатите им вече скандирания „Оставка”, с нови протести и тежка полицейска охрана. Активни групи във Фейсбук вече обявиха, че се готвят да блокират подстъпите към „Евксиноград” по въздух, суша и вода. Което никак, ама никак не се връзва с призивите на проправителствената пропаганда: „Спрете протестите - курортите ви очакват!” и „Окачете байряците по балконите, лятото е пред вас!”. Намеренията за протести не се връзват и с циничното твърдение на депутат от левицата, че платените протестиращи вече били събрали достатъчно пари за море.

И замириса на есен...

След синьото лято обаче идват есента и зимата. С неизбежните сметки за ток и парно, с поредния скок на цените, с още по-страшната безработица и с вечния екзистенциален въпрос: „Докога?”. Тогава със сигурност към десетките хиляди „млади, красиви и умни” протестиращи ще се присъединят и стотици хиляди „възрастни, измъчени и бедни” граждани, които съставляват преобладаващата част  от българското население. В подобна обстановка очакваният с надежда обществен диалог с управляващите може да се окаже изключително труден, дори съвсем невъзможен, а акумулираната гражданска енергия - неовладяема.

Колкото и да е досадно, тъкмо за това би следвало да мислят плажуващите български политици. Дори с риск да си поразвалят удоволствието.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел