Според изследване на университета в Марбург един милион и 200 хиляди германци страдат от т. нар. дисморфофобия. Засегнатите от това заболяване на психиката не успяват да преодолеят съмненията в силата на очарованието си и изживяват страх от външността си. Професорът по психология Улрих Щангиър от университета в Йена обяснява: "Хората, страдащи от дисморфофобия, са убедени, че външният им вид е отблъскващ. В действителност това, което ги смущава, в повечето случаи въобще не бива възприемано по този начин от околните."

Страхът да бъдеш отхвърлен

Дисморфофобиците наблюдават тялото и лицето си с изкривено възприятие, казва психоложката Регине Хунгербюлер от Берн. Причините за това заболяване се крият най-често в конкретни социални и психически преживявания. Липсата на самочувствие често създава комплекси, свързани с определени части на тялото.

В напреднал стадий на заболяването много от засегнатите не могат да си представят да водят нормален живот в обществото. Заради страха си да не бъдат отхвърлени с времето те се изолират все повече. В желанието си да станат по-красиви много дисморфофобици залагат на пластичната хирургия. Те са убедени, че проблемът им е чисто физически. Дали липосукция или увеличаване на бюста - резултатът никога не е задоволителен. Често се случва операцията да бъде последвана от още няколко подобни интервенции. Но и те не са способни да излекуват страдащите от това заболяване. Душевното страдание, което изживяват дисморфофобиците, е огромно - 40 процента от тях мислят за самоубийство.

Всичко започва в пубертета

Как се стига до заболяването? Причините за това често се крият в пубертета и преживяното през тази фаза от живота, казва проф. Щангиър. В случай че успоредно с познатата криза на идентичността биват преживяни други разочарования и натоварвания, страхът от собствения външен вид може да стане хронично оплакване. Родителското влияние през ранните детски години, например майка перфекционистка, може да положи началото на психическото разстройство.

Най-важното в оздравителния процес е засегнатият да осъзнае проблема си. Ако заболяването е все още в начален стадий, засегнатият би трябвало да направи възможно най-бързо решителната крачка и да се отвори към околния свят. "Срещайте се с приятели, намерете си хоби, спортувайте", съветва проф. Щангиър.

За съжаление в много случаи самолечението се оказва безрезултатно. Повечето засегнати имат нужда от терапия. Не всички психотерапевти обаче са добре информирани за заболяването. В търсенето на компетентно медицинско лице страдащите от дисморфофобия често се сблъскват с реакции, които ги обезкуражават още повече.