Явно отново е дошло време за преосмисляне на вкоренените мнения и предубеждения. Налага се впечатлението, че правилата, според които живяхме през последните шейсет години, скоро няма да бъдат валидни повече. ЕС е в криза, финансова и идеологическа, САЩ стават все по-безсилни - пише швейцарският автор Ралф Пьонер и продължава:

На кръстопът

Ние в Швейцария се чувстваме като в крепост: нисък държавен дълг, ниска безработица, стабилна валута. Всички наблюдатели предупреждават наистина, че следващите месеци ще бъдат трудни, но ние регистрираме тези предупреждения със съзнанието, че нашата субстанция си остава твърда. В сегашните времена на финансови и дългови кризи Швейцария показва за сетен път, че е една от най-солидните икономики в света.

Само че тя е и една от най-обвързаните, а от решаващо значение за благосъстоянието ни е накъде отива световната икономика, на първо място Европа. Ние усещаме тази зависимост, когато при всяко поредно затягане на кризата франкът става по-силен - за сметка на нашия износ. Или когато Националната банка започне да купува чуждестранна валута, което замесва Швейцария в проблемите около чуждестранната планина от дългове.

В момента никой не знае накъде тече големият, глобален поток. През последните пет години станахме свидетели на поредица от грандиозни погрешни преценки. Междувременно възникна цял бранш, който печели милиарди от това, че повечето експерти постоянно бъркат: хеджфондовете.

Има нещо гнило...

Разбира се, никой политик няма да признае незнанието си, но като гледаме как от месеци насам европейските политици и директорите на националните банки взимат спешни решения, които малко след това трябва да бъдат коригирани от други спешни решения, тогава разбираме: тук нещо не е наред и има защо да се страхуваме. Швейцария е достигнала една точка, където е възможно всичко.

Всъщност ние не сме там за пръв път. През 70-те години имаше подобен повод за апокалиптично настроение: валутната система издъхваше, цената на петрола бе на рекордно ниво, инфлацията огромна - а японската конкуренция премаза и швейцарската часовникарска индустрия. Малко по-късно, през 90-те години, Швейцария влезе в една друга, чисто национална криза. Експертите демонстрираха с графики, че оттук нататък пътят може да е само надолу. Само че излезе точно обратното. Нека се надяваме, че сега отново всички бъркат.