Новият американски президент Барак Обама започва да изпълнява предизборните си обещания още на втория ден от встъпването си в длъжност. Едно от тези обещания беше премахването на затвора Гуантанамо - крачка, която се очакваше с нетърпение в цял свят. Защото символичното й значение е огромно. Начинът, по който САЩ се отнасяха към задържаните в Гуантанамо, беше в разрез със закона и човешките права.

Позорното петно на Америка

Заради Гуантанамо светът се отнасяше с недоверие към Америка и нейните морални проповеди. Екстремистите се възползваха от това, за да насаждат омраза срещу Вашингтон, а това превръща решението за затваряне на Гуантанамо във важна крачка в борбата срещу международния тероризъм. Временното замразяване на делата и проверяването на мотивите за задържането на намиращите се в лагера 245 затворници, забраната на изтезанията не само за армията, но и за тайните служби, подчертават ясно стремежа на Барак Обама да поправи пострадалия имидж на Америка.

Всички тези постановления обаче са едва началото на един твърде дълъг и сложен процес. Затварянето на Гуантанамо не е нещо, което може да се направи за една нощ. Тъй като никой не бива да се заблуждава в едно: в този затвор има хора, на чиято съвест тежат тежки престъпления. Те не могат просто да бъдат освободени. Същевременно обаче признанията, изтръгнати им чрез мъчения, няма да бъдат приети от нито един граждански съд.

Първата крачка вече е направена

Барак Обама е наясно с тези проблеми и затова е създал работна група, която да се заеме именно с въпроса, какво да се направи със задържаните след затварянето на Гуантанамо. Една година е срокът, който Обама е дал на групата от юристи, военни и дипломати, да намерят решение на проблема. Защото зад този "проблем" стоят човешки съдби. Да вземем за пример 17-те уйгури, които се оказаха невинни, но които не могат да бъдат върнати в Китай, защото там ги чакат затвор и мъчения.

В този момент позиция и отговорност трябва да поемат всички онези страни, които от години настояват за затварянето на Гуантанамо. На срещата си в Брюксел идната седмица европейските външни министри могат да подкрепят новия курс в политиката на САЩ и да покажат, че са готови също да поемат отговорност. Защото в борбата срещу международния тероризъм се изискват единни действия. Първата крачка отвъд Атлантика вече е направена.