На фона на традиционната поредица от спектакълни автомобилни катастрофи в разгара на ваканционната „миграция” към морето, новият министър на транспорта уволни шефа на дирекцията „Държавна автомобилна инспекция” за несправяне с работата и огласи поредното затягане на изискванията към шофьорските курсове и техническите прегледи на автомобилите.

Лиценз за убиване

Броени дни преди това находчив журналист успя да заснеме със скрита камера пазарлъка си с корумпиран автомобилен инструктор, който срещу смешна сума го снабди със свидетелство за правоуправление, превръщайки на практика новоизлюпения шофьор в жива „трафик – торпила”. Второто не е останало в съзнанието на младите кандидат-шофьори, а по-скоро размера на сумата, за която в България можеш да получиш своеобразния „лиценз за убиване” или „свидетелство за невменяемост”, в което фактически се превръща придобитият по втория начин документ. Практиката е масова и повсеместна, което обяснява до значителна степен смъртността по пътищата в резултат на абсурдно поведение на водачите.

Ако безобразната пътна мрежа, по която българите се придвижват на четири колела из страната си, както и традиционно корумпираните контролни органи все пак са някакво обяснение за страховитите кървави мелета по пътищата, напълно необяснимо е абсурдното отношение на местните водачи към техническото състояние на собствените им возила. До главния мозък на онези с нови автомобили например трудно прониква мисълта, че въпреки броените пачки за година-две по местните разбити пътища и улици марковата четириколка може да се превърне в най-обикновен ковчег или снаряд-убиец на пътя. Подобни умонастроения имат и собствениците на евтини вносни „бижута” втора или трета ръка, за които даването на нови пари за сервиз е истински грях.

Най-любопитното

Отношението на местните шофьори към т.нар.”годишни технически прегледи” граничи с истински абсурд, достоен за изследване и тълкуване от специалисти-психиатри. Българинът отива с автомобила си до сервиза, плаща пълната такса за прегледа, получава заверените си документи и си тръгва доволен, но... без фактически преглед. Защо оторизираните за това сервизи масово използват подобни практики, криейки се зад мъглявата „обща отговорност” на техническите лица, е проблем на прокуратурата. Защо обаче собственикът на колата, която освен него транспортира децата и близките му, не желае да научи дали поне спирачките му са изправни, дори когато си е платил, е енигма, скрита все още някъде дълбоко в психиката на пост-социалистическия балкански индивид.

Впрочем въпросната „енигма” дава и частичен отговор на констатацията на Европейския съвет по транспортна безопасност, че докато във Великобритания, Германия, Швеция и Холандия броят на загиналите по пътищата е под 50 човека на милион, в България и Румъния, той надхвърля 150 души. Както и потвърждава народната мъдрост за „невинността” на лудия, дето изял зелника...