1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Суицидално

Георги Папакочев22 октомври 2008

Предполагаемите самоубийства на две известни в публичното пространство фигури в един ден миналата седмица отново накараха някои българи да се замислят върху психологическия климат в страната. Коментира Георги Папакочев.

Виновните са недосегаемиСнимка: BilderBox

Доколко гибелта миналия петък на патолог-анатома проф. Стойчо Раданов, автор на експертизи, свързани със значими тежки престъпления, и на Ахмед Емин, началника на кабинета на лидера на ДПС, е дело на личен избор и собствената им ръка, най-вероятно няма да се разбере окончателно, макар интересът към двете предполагаеми самоубийства да е висок. След черната серия на отнели сами живота си полицаи в Плевен през тази година и рутинната национална статистика за около 1500 самоубийци годишно, кончината на двете публични фигури потвърди стряскащо лошия психологически климат в страната и непрестанно деградиращото доверие на хората в тяхната държава.

За пореден път въпросите са много повече от отговоритеСнимка: BilderBox

Самоубийственият синдром

Фиксацията в конкретните мрачни събития, в които, както обикновено, въпросите са много повече от дадените официални отговори, не позволи на мнозина да осъзнаят по-страшното. А то е самоубийственият синдром, който разтърсва едно цяло общество, страдащо хронично от корупция и престъпност, управлявано политически и икономически пагубно зле, превърнало се в жертва на стремглав демографски срив, оголвано от несекваща емиграция и затъващо все по-дълбоко с неграмотност и безкултурие в блатото на собствения си продължаващ вече 20 години посткомунистически стрес.

Показните, но безрезултатни действия на силовите органи, съд и прокуратура, превърнали се в обект на постоянни критики от страна на ЕС, доубиват и последните надежди в демокрацията, такава, каквато е тя е на Стария континент. Бутафорната и нагла

Българското общество - на ръба на пропастта?Снимка: dpa - Bildarchiv

недосегаемост на мутри и престъпни политици

на висши държавни чиновници, съсипва изцяло морала на младите хора, които утре също безразсъдно ще започнат да тикат родината и себе си в пропастта. Настървеността, с която българите се самоизтребват с автомобилите си по пътищата, повсеместният масов алкохолизъм, насилието и арогантността, са безпогрешният симптом за нагласите към истинското национално самоубийство, което българинът е на път да осъществи.

И ако за някои казаното дотук може да звучи като пресилено черногледство, за други то би следвало да бъде предупреждение, сигнал за тревога. Но ... всичко зависи от гледната точка и от фазата на суицидалния, самоубийствен национален синдром.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ