В началото на октомври 2006 бившият агент на КГБ Александър Литвиненко се разболява изненадващо. Той постъпва в болница и умира 23 дни по-късно. Още тогава е установена и причината за смъртта му - отравяне с полоний. Разследването протича изключително бързо благодарение на политическото значение на фигурата Литвиненко: живеещият от 2000-та година в Лондон бивш съветски агент беше един от най-непримиримите противници на Владимир Путин и често говореше за участието на Кремъл в престъпни схеми. Така че от самото начало следователите предполагаха, че Литвиненко е бил отровен. Така те бързо стигнаха до използвания за убийството химически елемент - полония.

Съвсем различен е случаят със смъртта на палестинския президент Ясер Арафат. Той почина през 2004-та. Едва седем години по-късно арабският телевизионен канал "Ал Джазира" се зае да проучи съмненията за отравяне с полоний. В лабораториите на университета в Лозана, Швейцария, бяха изследвани лични вещи на Арафат, предоставени от вдовицата му. Въз основа на заключенията от това изследване, през ноември 2012 година беше извършена ексхумация на тялото на Арафат, а взетите проби бяха предоставени на три различни института: през октомври шефът на руската държавна Агенция за медицина и биология Владимир Уйба обяви, че в рамките на тяхното изследване не е било открито нищо подозрително. Съдебно-медицинският институт в Лозана обаче съобщи, че в пробите е било установено повишено съдържание на полоний. Френските експерти, които също изследват проби от ексхумацията, все още не са обявили своя резултат.

Следите бързо се губят

Противоречивите научни резултати се обясняват с това, че след известен период от време наличието на полоний се доказва много трудно. Полоният се среща в няколко разновидности, но като най-вероятната използвана отрова важи полоний 210. В своите изследвания трите института са търсели именно този радиоактивен изотоп. Полоний 210 обаче има много кратък период на полуразпад - само 138 дни. За толкова време силата на лъчението, както и съдържанието на изотопа изчезват наполовина. Според общото правило пък, след 10 периода на полуразпад повечето елементи стават неоткриваеми, тъй като от тях остава само една десетохилядна от първоначалното количество. От настъпването на смъртта на Арафат до ексхумирането на тялото му обаче са изминали 8 години, т.е. 21 периода на полуразпад. Това означава, че в пробите не може да има повече от една милионна част от атомите на полония.

Има и още едно обстоятелство, което прави полония трудно откриваем: той възниква като отпадъчен продукт от други срещани в природата радионуклеиди. Така например полоний може да бъде открит в помещения или шахти, в които има радиоактивни скални образувания. Това означава, че в процеса на естестен разпад на веществото настъпва момент, когато количествата на отровата и естествената концентрация на изотопа се изравняват. С други думи - трудно е да се докаже дали дадено съдържание на полоний е резултат от отравяне или на някакъв естествен процес на образуване.

Полоният е идеалното средство за убийства обаче не само заради това, че употребата му е трудно доказуема. Повечето служители на криминални служби първоначално въобще не биха изразили подозрения за употреба на полоний, тъй като набавянето му е изключително трудно. Производството му е възможно само в индустриални количества и то при специални условия. Затова и не всеки убиец е в състояние да си набави отровата. Ако той все пак реши да опита, за производството на 100 нанограма полоний ще трябва да обработи няколкостотин килограма скална маса. Алтернативният вариант за производство на полоний включва използването на ядрен реактор. В него по-слабо радиоактивният елемент бисмут се облъчва с неутрони и така се получава полоний.

Оттук следва обаче, че полоний могат да притежават само ядрените сили. Освен това в атомните електроцентрали техническият контрол е толкова висок, че на практика е невъзможно един служител в обедната почивка просто да си произведе полоний.

Унищожителят на здравите стволови клетки

Полоният е силно опасен, но убиецът лесно може да се предпази от евентуални вреди. Полоният е силен алфа-излъчвател. Защитата срещу това йонизиращо лъчение обаче е лесна - по принцип е достатъчно съдът, с който се пренася веществото, да бъде увит с лист хартия. Опасността нараства многократно, когато частиците проникнат в тялото на човека. Тогава започва светкавична реакция на йонизиране на други атоми, което води до разрушаване на клетките. Най-застрашени са стволовите клетки, които се делят по-често и по този начин позволяват на тялото да се възстановява. Алфа-лъчите спират процеса на делене на стволовите клетки. Именно това тяхно качество се използва в медицината за борба срещу туморните клетки. За тази цел обаче медиците не използват полоний.

Ако пък полоният бъде погълнат заедно с храната, най-напред той разрушава лигавицата на стомаха и на червата. Затова първите признаци за отравяне с полоний са повръщане, загуба на апетит и гадене. По-късно елементът преминава и в кръвта, където разрушава белите кръвни телца, а това причинява анемия. Следва отслабване на имунната система, виене на свят, главоболие и смущения на нервната система. Накрая смъртта настъпва заради инфекциозни болести и спиране на дейността на основните органи.