Заклещена между Гвиана, Бразилия, Френска Гвиана и Атлантика се намира най-малката държава в Южна Америка – Суринам. По територия тя е колкото половин Германия и е почти изцяло покрита с тропически гори. В столицата Парамарибо, разположена на бреговете на река Суринам и Атлантическия океан, едно време са спирали холандските търговски кораби. В големите светли вили в центъра на града са живеели колониалните владетели. От 2002 г. насам Старият град е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.

„Суринам е мултикултурна държава, в която живеят хора с индонезийски, индийски, китайски, африкански и европейски произход. Всички те са суринамци, но са запазили своите традиции и религия", казва Петер Дукер, чийто произход е холандски. Той е гид на туристи в Парамарибо. И действително – на близко разстояние една от друга се издигат католическа катедрала, джамия, която е най-голямата в Карибския регион, и величествена синагога. Само на няколко улици по-нататък има и великолепен будистки храм.

Когато се разхожда из центъра на града, човек усеща многообразието на екзотични миризми, различни музикални стилове и езикови наречия. Официалният език на Суринам е нидерландският. Всички жители на страната говорят освен това местния език Сранантонго, както и езика на страната, от която произхождат предците им. „Всяка култура в Суринам си има свой национален празник. На тези празненства могат да присъстват и всички останали суринамци", казва Дукер, който смята, че това съжителство на различните култури в Суринам би могло да послужи като пример за останалия свят.

Тропически гори и суровини

Половината от всички жители на страната живеят в столицата Парамарибо, а другата половина – по крайбрежието и из тропическите гори. Из тези гори спорадично са разпръснати малки дървени колиби с покриви от палмови листа. Те са характерни за селата на т.нар. марони – това са наследници на избягали роби, предимно африканци. Начинът на живот в тези селища е крайно примитивен – без ток и течаща вода, хората перат дрехите си и мият посудата си направо в реката.

В джунглата обаче се наблюдава и друга картина - на много места се виждат следи от усилена човешка дейност. Обширни райони с многовековни дървета са изсечени, виждат се камари от дървени трупи, има и много рудници за добив на злато. Златото е експортният шлагер на Суринам, следван от дървения материал, алуминия и петрола. В страната няма ефективен контрол над изсичането на горите и добива на природни богатства. Суринам е демокрация, но президент е 72-годишният бивш военен диктатор Дезире Боутерсе. Неговото правителство е смятано за корумпирано, а самият Боутерсе е издирван от Интерпол за търговия с наркотици.

Суринам в момента преживява сериозна икономическа криза, която се дължи основно на ниските цени на суровините. Президентът Боутерсе залага на инвестиции от чужбина. Основни търговски партньори са САЩ, Обединените Арабски Емирства и Европа, а напоследък все по-силно и Китай. Китайските предприемачи се възползват от кризата в Суринам, както и в други латиноамерикански държави, за да си осигуряват с помощта на инвестиции достъп до природните богатства на съответната страна.

Износител на дървесина

"Печалбите в момента изглеждат по-важни от защитата на околната среда. Даже в природния резерват се промива злато, а правителството си затваря очите за подобни нарушения. Засега изсичането на горите все още не е взело същите трагични размери, както например в Бразилия, но и тук вече има нужда от спешни мерки за залесяване", казва Лизет ван Велсен. 32-годишната холандка от десет години живее в Суринам и работи в туристическа агенция, която се е специализирала в сферата на устойчивия туризъм. Агенцията си сътрудничи предимно с малки, местни туристически фирми, които развеждат чужденците из тропическите гори – за да им показват красивата природа, но и да ги запознават с традициите и културата на местните жители.

„Добре би било, ако идваха повече туристи. Техните пари създават нови работни места и възможности за развитие на хората в страната. Туризмът би могъл да спаси икономиката на Суринам, а и да ни помогне да опазим природата, защото тя е важна и за нас, и за чуждите посетители, които се интересуват от нашата култура", казва един от местните хора.