Този път Путин окончателно свали маската си. Ако и сега Европа го остави да прави каквото си иска, голямата война е неизбежна. Коментар от Франк Хофман:
Не. Този път Владимир Путин официално изпраща своите войски като окупационна армия в една независима европейска държава, която членува в ООН: Украйна.
Върши го в грубо нарушение на международното право. И не му е за пръв път. Освен всичко друго, Путин нарушава и Меморандума от Будапеща, с който Украйна доброволно се отказа от ядрените си оръжия и ги предаде на Москва. Под него сложиха подписите си Русия, Великобритания и САЩ, които поеха ангажимента да пазят суверенитета и съществуващите граници на Украйна.
Това е открито обявяване на война
Действията на Путин в грубо нарушение на международното право би трябвало най-после да събудят всички онези в Германия, които досега вярваха, че той всъщност има съвсем благовидни намерения. Не, намеренията му не са благовидни. Някогашните правозащитници от бившата ГДР много добре разбират какво става: това е открито обявяване на война.
Пред очите на своя народ, а и пред цяла Европа, Владимир Путин небрежно се разположи край масата, с разхлабена вратовръзка и длани върху плота, за да обясни с пълна сериозност следното: "Украйна не е просто съседна страна. Тя е неотделима част от нашата собствена история, от нашата култура и от нашето духовно пространство".
Духовно пространство ли? За онези, които имат трудности с тази формулировка: става дума за това, че днешна националистическа Русия вижда своите корени именно в "Киевска Рус", чийто основополагащ мит е свързан с Киевската лавра, пещерния манастир край града.
Русия и Украйна: историята на един конфликт
Конфликтът между Киев и Москва далеч не е от вчера: тук ви разказваме за ключовите събития, които станаха предпоставка за напрежението между двете държави.
Снимка: Imago Images/ITAR-TASS
1991: Разпадането на СССР и създаването на ОНД
През декември 1991-а Украйна, Русия и Беларус подписват разпадането на СССР. Москва явно разчита да запази влиянието си в рамките на Общността на независимите държави и чрез доставки на евтин газ. Но не се случва така. Русия и Беларус създават държави съюзници, а Украйна все по-често започва да насочва погледа си на запад. На снимката: Л. Кравчук, Н. Назарбаев, Б. Елцин и Ст. Шушкевич.
Снимка: dpa/picture-alliance
1994: Споразумението за наследството на СССР
Украйна наследи от СССР почти милионна армия и третия по големина ядрен арсенал в света. Киев се отказа от ядрените ракети, предавайки ги на Русия в замяна на икономическа помощ и гаранции за сигурност. Това беше договорено в Будапеща през 1994 година. На снимката са лидерите на Русия и САЩ Борис Елцин и Бил Клинтън. Западът не интегрира Киев в своите структури, а реакцията на Русия беше сдържана.
Снимка: David Brauchli/AP Photo/picture alliance
2003: Първите пукнатини в отношенията между Киев и Москва
До първата дипломатическа криза между Москва и Киев се стигна при президента Путин. През есента на 2003 г. Русия започна да строи диги в Керченския проток в посока към украинския остров Тузла. Киев счете това за опит за промяна на границите. Конфликтът бе решен след лична срещу между президентите на двете държави. Строителството бе спряно, но появата на първите пукнатини в отношенията беше факт.
Снимка: Valeriy Solovyov/dpa/picture-alliance
2004: Оранжевата революция
На президентските избори в Украйна през 2004-а Русия активно поддържаше проруския кандидат Виктор Янукович, но неговата победа на бе зачетена заради подозрения във фалшификации. Президент стана прозападният политик Виктор Юшченко. Неговата победа маркира преломен момент в политиката на Русия към Украйна, а Москва си постави за цел да не допуска вече подобни "цветни революции".
Снимка: Sergey Dolzhenko/picture-alliance/dpa
2006/2009: Спирането на газовите доставки
По времето на президента Юшченко Русия на двата пъти спря газовите доставки, преминаващи през Украйна - това стана през 2006 и 2009 година, което доведе и до временно спиране на транзита на газ за Западна Европа. На снимката: служител на Газпром на 200 метра от украинската граница в Курска област през 2009 година.
Снимка: Maxim Shipenkov/dpa/picture alliance
2008: Украйна - член на НАТО?
Ключовото събитие стана през 2008 година: На срещата на НАТО в Букурещ президентът Джордж Буш предложи да се даде перспектива за членство в Алианса на Украйна и Грузия. Путин рязко се обяви против и даде да се разбере, че не признава пълната независимост на Украйна. В резултат на това Германия и Франция блокираха плана на Буш. На Украйна и Грузия бе обещано членство в НАТО, но без конкретна дата.
Снимка: Vladimir Rodionov/dpa/picture-alliance
2013: Когато Русия накара Киев да се откаже от курса към ЕС
Без перспектива за прием в НАТО, Украйна избра икономическото сближаване с ЕС. През лятото на 2013-а Москва започна да оказва натиск с цел да откаже властта в Киев от тези намерения. В резултат правителството на Янукович прекрати подготовката за подписване на споразумение за асоцииране към ЕС. След това в Украйна избухнаха протести, а през февруари 2014 г. Янукович бе принуден да бяга в Русия.
Снимка: Getty Images
2014: Повратният момент - анексията на Крим
По време на вакуум във властта в Украйна Русия анексира полуостров Крим през март 2014-а. Този повратен момент даде началото за необявена война, която продължава и днес. На снимката: руски военни в Симферопол, Крим през март 2014 година.
Снимка: Filippo Monteforte/AFP/Getty Images
2014: Войната в Донбас и "народните републики" Луганск и Донецк
Руски и местни паравоенни структури провокираха избухване на сепаратизъм в Донбас. Провъзгласени бяха две "народни републики" в Луганск и Донецк, ръководени от руски военни, облечени в униформи без опознавателни знаци. Киев реагира бавно, изчаквайки резултата от президентските избори в края на май 2014-а. След това украинските власти прибегнаха до широкомащабна употреба на сила.
Снимка: REUTERS/Maxim Shemetov
2015: Битка за позиции
В началото на 2015 сепаратистите преминаха в широко настъпление. Киев обвини Москва в тайно използване на военни сили. Русия отричаше. Украинските сили претърпяха поражение в района на Дебалцево. С посредничеството на Германия и Франция беше подписан договорът "Минск 2", но това споразумение и до днес си остава само частично изпълнено.
Снимка: Andriy Andriyenko/AP/dpa/picture alliance
2021: Руски войски по границата с Украйна
През 2021 се стигна до ново изостряне на отношенията. Русия на два пъти - през пролетта и есента - разположи свои войски по западната граница. Украинското и западните разузнавания съобщиха за опасност от евентуално въоръжено нападение. Москва настоява за гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО и обяви, че докато това не се случи, няма да изтегли войските си от границата.
Снимка: Maxar Technologies/AFP
11 снимки1 | 11
В своето телевизионно обръщение господарят на Кремъл окончателно свали маската си. Вече нямаше и следа от онзи Владимир Путин, който навремето въодушеви депутатите в германския Бундестаг и пося надеждата, че е възможно да се изгради една нова, модерна Русия. Снощи край масата в Кремъл отново седеше другият Путин - такъв, какъвто явно винаги е бил: чекист, рожба на своята организация КГБ.
Някогашният съветски агент в Дрезден, който скоро ще навърши 70, в телевизионното си обръщение говори иронично за "благодарните потомци", които били съборили паметниците на Ленин в Украйна: "Това те го наричат декомунизация".
В тази връзка трябва да се знае, че след проевропейската революция, тръгнала от Майдан през 2014, както националистите, така и правозащитниците и хората на изкуството използват термина "декомунизация", за да опишат пътя, който ги води към Европа.
В Киев и другаде в страната просто се случи онова, което беше извършено в бившата ГДР и в останалите страни от някогашния социалистически лагер след падането на Берлинската стена: паметниците на Ленин бяха съборени като символ за настъпващото ново начало. А после дойде и критичното преосмисляне на стореното. С други думи - започна възникването на едно дискутиращо и отворено общество, включително и в постсъветската държава Украйна.
На кагебееца в Кремъл обаче това изобщо не му харесва. Защото след ерата Елцин той взе Русия в свои ръце и я превърна в икономическа структура на КГБ-олигархията, която е здраво стъпила върху огромните залежи от петрол и газ. Напълно разбираемо, доколкото мирогледът в главата на Путин е елементарен: този човек няма нищо общо с европейския възглед по отношение на дебата в политиката, културата или обществените взаимодействия.
След "Оранжевата революция" от 2004 година Украйна тръгна по нов път, по който я грозяха много опасности. През 2013 година на Майдана избухнаха протестите срещу решението да се отхвърли Договорът за асоцииране с ЕС, което взеха Янукович и неговото правителство, очевидно симпатизиращи на Кремъл. Това беше вторият постсъветски властник, когото украинците прогониха от престола му.
Така Путин ще превземе цяла Украйна
Сега Европа е изправена пред избор: или да се противопостави срещу престъпленията на Путин, или да стане съучастник в една голяма война, която все още може да се избегне. Защото всяко решение, което би позволило на Путин да превземе нови територии (първо Крим, сега Донецк и Луганск), всъщност му дава картбланш да продължи с окупацията на цяла Украйна. И затова не може да бъде разглеждано като някакво решение на конфликта.
Днешна демократична Германия, като част от ЕС, носи в случая най-голямата отговорност: та нали тъкмо германски войници по заповед на Хитлер нападнаха навремето първо Полша, а след това и Украйна и Беларус.
*****
Вижте и това видео:
Източна Украйна: как живеят хората край фронтовата линия