Ще се превърнат ли българските изтребители Миг-29 в „летящи ковчези“? Това се питат тези дни военни специалисти и политици след отчаяната самоинициатива на ВВС да продължат до средата на 2016 година бойното дежурство с остарелите съветски машини, като за целта български авиационни механици ще удължават ресурса на техните двигатели. Пред опасността да се наруши конституционното изискване за охрана на въздушния суверенитет на страната, както и да се поставят под въпрос ангажиментите по съюзническата мирновременна мисия на НАТО „Air policing”, командването на българската военна авиация обяви, че поема огромния риск да извърши тези дейности, а военният министър Николай Ненчев допълни, че неговото ведомство има волята и възможностите „с наличните ресурси да охранява въздушното пространство до средата на следващата година“.

Техническа самодейност?

През април 2012 един от внесените през годините на комунизма съветски Миг-29 се разби край Пловдив, като преди това двамата летци успяха да катапултират. Като официална причина за инцидента беше посочена пилотска грешка, но с допълнението, че поради липса на средства не могат да се осигурят достатъчно летателни часове за бойните пилоти. Към този хроничен проблем сега се прибавят ресурсното износване на самолетните двигатели и липсата на 40 милиона евро за ремонт от фирмата производител. Известно е, че изтребителите Миг-29 са с два двигателя, които след всеки 350 часа експлоатация трябва да бъдат изпращани за инспекция или ремонт в Русия. Поради липса на лиценз, налични резервни части, инструменти и системи за контрол и диагностика, България никога досега не е ремонтирала двигатели на съветски изтребители. Поради което командващият ВВС ген. Румен Радев беше принуден да признае, че подобно начинание представлява голяма отговорност. "Поема я командването на ВВС, но рискът се носи най-вече от нашия летателен и инженерно-технически състав", заяви командващият.

Техники на оцеляване

Ген. Михо Михов - бивш военен летец, който днес е председател на парламентарната Комисия по отбрана, смята, че опасенията за възможното превръщане на военните пилоти в „летци-камикадзе“, а сегашните Миг-29 - в „летящи ковчези“, са основателни, макар и все пак преувеличени. „Цели десет години съм летял на този тип самолети и мога да твърдя, че това е надеждна машина, макар и вече да е доста остаряла - все пак в последно време се появиха редица нейни модификации“, казва генералът в интервю за Дойче Веле. Въпреки това той е посъветвал командващия ВВС ген. Радев да не поема подобен риск, тъй като той носи редица потенциални опасности. Генерал Михов е убеден, че дори при авария на някой от двигателите шансовете за оцеляване на пилота и машината са значителни. „Нека не забравяме, че Миг-29 имат два двигателя и ако единият откаже, пилотът е в състояние да приземи самолета с другия. Освен това крайната предпазна мярка - катапултирането, може да бъде задействана и на 100 метра от земята. Това е още една гаранция за живота на пилотите“, казва бившият военен летец.

Генерал Михов си спомня инцидента през 1992 година с изтребител Миг-21 край село Узунджово, при който загинаха двама първокласни военни пилоти. „Медийният шум, който се вдигна около остарялата съветска военна техника, беше голям и още тогава беше поставен въпросът за нейната подмяна със съвременни западни бойни машини. Тогава пострада имиджът не на българските пилоти и техници, а на руските производители, които след катастрофата трябваше дълго да доказват качествата на своите самолети и тяхната безопасност. Тъкмо те, производителите и фирмите за поддръжка, имат най-голям интерес от сигурността на полетите и затова държат на безусловното спазване на техните стандарти при ремонтите“, посочва ген. Михов.

Инвестиции в човешкия фактор

Председателят на парламентарната Комисия по отбрана не смята, че рискованата инициатива на командването на ВВС ще породи вълна от напускащи авиацията майори и подполковници, които съставляват мнозинството военни летци в момента. „Колкото до младите пилоти и курсанти, те трябва да вярват, че държавата все пак ще изпълни ангажиментите си за доставка на съвременни западни бойни самолети, с които да се проведе тяхната летателна подготовка. В обучението на един военен пилот са вложени огромни средства, които се връщат на обществото под формата на неговата боеспособност и готовност за защита на въздушните граници. А тези качества са резултат от дълго тренираната комбинация между човек и машина“, обяснява ген. Михо Михов.

Дилема за милиарди

Тези дни Съветът по отбрана и парламентарната Комисия по отбраната решиха до края на юни да внесат за гласуване от правителството проект за придобиване на 16 нови западни изтребители на стойност 1,5 милиарда лева. Как ще реагира премиерът Борисов, е засега неясно, но определено няма да му е никак лесно да вземе това решение. Защото е изправен пред следната дилема: да постави под въпрос конституционните и съюзнически задължения на България по охраната на нейното въздушно пространство и да изложи на опасност бойната авиация - или все пак да се опита да сложи край на продължилата десетилетия сага около превъоръжаването на бойната авиация с модерни самолети. С други думи - дилема за милиарди.