София бе домакин на международна конференция за Балканите. Двудневната среща на политици и експерти от Югоизточна Европа и съседните региони беше организирана от българското Министерство на външните работи и от Центъра за либерални стратегии .

"Кризата сложи точка на увереността, че постепенно центърът на Европа променя периферията по свой образ и подобие. Оказа се, че може да си вътре в евроклуба и да си проблемен. Затова и днес дефицитът на оптимизъм е най-големият дефицит в Югоизточния ъгъл на Европа", твърди Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии.

Но въпреки кризата и дефицитния оптимизъм и последните страни от Балканите искат да се присъединят към Европа. Хърватия ще се присъедини през юли 2013г. А в края на този месец Съветът на министрите в Брюксел вероятно ще реши да започне преговори и с Черна гора. Тоест докато в Евросъюза тече дълбока икономическа и институционална политическа криза, разширяването продължава.

ЕС си остава магнит на привличане

Защо Балканите искат да са в ЕС точно в този момент? Защото Европа е съдба за Балканите. Регионът няма друга посока, твърди Димитър Бечев - директор на Европейския съвет за външна политика в София и преподавател в Оксфордския университет.

Кризата направи и така, че вече няма Източна и Западна Европа, има Северна и Южна. Южната е проблемна и бедна. Северната е богата и възмутена. Брюксел е достатъчно зает с напрегнатата икономическа ситуация, за да се вглежда отново в "проблемните" Балкани, както в началото на 1990-те години.

Но въпреки това, Балканите нямат право на специално внимание, смята Иван Кръстев. Проблемът, според него, не е нито в дефицита на еврооптимизъм, нито в това, че Балканите не са в дневния ред на Европа. Проблемът е, че на Балканите не се води разговор за бъдеща Европа и мястото на региона в новия глобален ред.

До 2008г. такъв разговор не е бил особено наложителен, защото Брюксел се възприемаше като 100% гарант за икономическо развитие, за по-добра жизнена среда и работещи демократични институции. Но когато Европа започна да "изнася" кризата си към Балканите, тогава закономерно изскочи и въпросът за алтернативите. Русия е все по-активна в региона. Турция вижда себе си като новия лидер. А Китай става все по-популярен. Българското правителство дори потърси инвестиции и от Катар.

Но това, според експертите, са все краткосрочни стратегии. Дългосрочно Балканите са обвързани с ЕС: търговските и финансовите потоци са именно там, най-големите общности - също. Немскоезичният свят в Западна Европа и досега е любима дестинация за емигрантските потоци от Югоизточна Европа. За Косово, една от най-младите страни в региона, Швейцария винаги е била притегателна точка. А за повечето Балкански страни и Южна Европа до неотдавна беше мотор за развитие.

Отмина и времето на "закачането" към европейския мотор

Всъщност преди кризата беше достатъчно Балканите само да се "закачат" за европейския мотор и това вече стимулираше вътрешното потребление на страните в региона. Сега обаче “моделът със закачането“ е изчерпан. Притокът на инвестиции и експанзията на кредитиния пазар, която стимулираше потреблението и надуваше балона на търговията с недвижими имоти, секна.

Според Димитър Бечев, Балканите и до момента вървят към евроинтеграция по инерция. Така че, въпросът е не как формално да се затварят преговорни глави и да се консумира растеж наготово от Западна Европа, а как да се изнесе повече собствен продукт към големите икономики. Ключът, обясни Димитър Бечев, е в качествена публична политика и регионални стратегии за нов икономически модел. "Икономиката засега се води от очаквания", обобщи и Иван Кръстев.

Автор: А. Ненкова, Редактор: Б. Узунова