Малко преди 9 часа СЕВ осведомителните агенции съобщиха, че на извънредната среща на лидерите от еврозоната е постигнато споразумение.

Според източници, близки до преговорите в Брюксел, спорни са били най-вече два въпроса: ролята, която ще играе МВФ, ако Гърция получи нов помощен пакет, и плановете за създаване на фонд в Люксембург, съставен от гръцки активи в размер на 50 милиарда евро, който да служи като един вид гаранция за новата спасителна програма, оценена на 86 милиарда евро.

Още снощи стана ясно, че спасителният план за Гърция се натъква на остра съпротива в гръцкото правителство. "Предложенията са много лоши", са заявили в Брюксел представители на Атина. Съобщено бе също така, че гръцкият премиер Алексис Ципрас възнамерява да се разправи с критиците в редиците на "Сириза". 17 депутати от "Сириза", които в парламента не подкрепиха плана с реформи на правителството, ще бъдат приканени да върнат мандатите си, информира агенция Ройтерс. Подмяната им с верни на Ципрас хора може да заздрави мнозинството му в парламента, коментира агенцията и съобщава, че се очаква Ципрас да поиска оставките и на двама от министрите си, които се въздържаха при гласуването на плана за реформи.

Въпросът за нова спасителна програма за Гърция разединява и държавите от еврозоната: докато няколко страни-членки вече губят търпение и съвсем открито заявяват, че не могат да се доверят на гръцкото правителство, Италия и Люксембург разкритикуваха Берлин и в частност канцлерката Меркел заради прекалено твърдата позиция на Германия спрямо Гърция. Самата Меркел заяви, че настоящата ситуация е "изключително трудна". И затова е напълно неясно дали страните от еврозоната ще се решат да започнат преговори за нов, трети пакет от спешни помощи за Атина, добави германската канцлерка.

По време на разговорите си в събота и неделя финансовите министри от еврозоната така и не успяха да се обединят около конкретно предложение, което да препоръчат на европейските лидери. По информация на финландския финансов министър Александър Стуб, от Атина ще бъде поискано още през следващата седмица да започне с изпълнението на обещаните реформи. Ако до края на другата седмица Гърция не преведе на ЕЦБ сумата от 3,5 милиарда евро, страната е застрашена от фалит. Защото в случай че не си получи парите, ЕЦБ ще има пълно основание да прекрати спешните си помощи за гръцките банки. Според изчисленията на еврогрупата, до 20 юли Гърция се нуждае от 7 милиарда евро, а до средата на август - от още 5 милиарда.

В навечерието на срещата на лидерите от еврогрупата италианският премиер Матео Ренци предупреди колегите си да не унижават Гърция. "Италия е за оставането на Гърция в еврозоната, а на Германия искам да кажа само това: Стига толкова!", заяви Ренци. Външният министър на Люксембург Жан Аселборн също предупреди германското правителство да не се заиграва с т.нар. Grexit: "Ако Германия е за излизането на Гърция от еврозоната, тя рискува конфронтация с Франция. А това би било истинска катастрофа за Европа", предупреди Аселборн. В същото време повечето финансови министри от еврозоната заявяват, че им е много трудно да се доверят на обещанията на Атина.

Критиките по адрес на Берлин бяха предизвикани от едно предложение на германския финансов министър Волфганг Шойбле, което преди това е било съгласувано с канцлерката Ангела Меркел и лидера на германските социалдемократи Зигмар Габриел. Това предложение предвижда временното изключване на Гърция от еврозоната - за срок от 5 години. Идеята на Берлин беше отхвърлена от френския президент Франсоа Оланд още преди началото на извънредната среща на лидерите от еврозоната.

По-късно шефът на германските социалдемократи Зигмар Габриел беше цитиран да казва, че Берлин е решен да се бори за оставането на Гърция в еврозоната. А канцлерката Меркел заяви следното: "През последните месеци беше девалвирана най-важната валута - доверието".