1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Съдбата поднесе на Манолова златен шанс. Но тя го пропиля.

Ясен Бояджиев
29 октомври 2019

Отдавна предричаната "драма" на т.нар. градска десница в София е в разгара си. Кипят съмнения и страсти, разменят се упреци и обвинения. А истинската драма е всъщност друга.

Мая Манолова
Мая МаноловаСнимка: BGNES

Коментар от Ясен Бояджиев:

„Ще затворя очи и на втория тур ще ида да гласувам за ...“ Напоследък често чувам това изречение и в двата му варианта: за Манолова или за Фандъкова. Още по-често обаче чувам някой да казва, че не може да подкрепи нито едната, нито другата. И затова няма да гласува.

Драмата

Това е отдавна предричаната „драма“ на т.нар. градска десница, която на първия тур се раздели на две (между третия и четвъртия в класирането) или дори на три (доколкото мнозина подкрепиха Бонев за кмет и „Демократична България" за общински съвет).

Моето мнение винаги (и в други подобни случаи) е било, че тази драма е изкуствена - опит едни хора да бъдат примамени и вкарани да решават чужд мач. Но за други тя е реална - кипят съмнения и страсти, разменят се упреци и обвинения в изневяра и предателство. Неутралните също са „виновни“, понеже ако не гласуват на втория тур, фактически ще подкрепят водещата в класирането.

Пътьом трябва да вметна, че доколкото съм част от тази общност, аз също съм раздвоен - между опита за обективен анализ и субективната си гледна точка. Тъй че оттук нататък те неизбежно ще се смесват.

Йорданка ФандъковаСнимка: BGNES

Ухажването

Паралелно с драмата в момента тече ухажването, като и двете страни усилено се опитват да дърпат „тънките струни“ в душите на нужните им гласоподаватели.

Едната им повтаря, че са десни (също като нея), че са демократи и че София никога не е била „червена“. За да им внуши да не си „слагат грях на душата“, като гласуват за „дългогодишното острие“ на „ретроградната социалистическа партия“. Другата пък им говори в първо лице множествено число за „нас, гражданите“ и ги призовава пред „диктата“, „силовата власт“ и „еднопартийния монопол“ да изберат демокрацията, като гласуват за „промяната“. Тоест, за нея. Защото „София означава мъдрост“.

Какво ще стане

Главният въпрос, естествено, е ще обърне ли тази драма резултата от първия тур. Струва ми се очевидно, че е малко вероятно това да се случи. Основният аргумент е чисто аритметически. Дистанцията между двете кандидатки е твърде голяма и едва ли може да бъде преодоляна с гласовете на онези, които (макар и с известно отвращение) ще решат да подкрепят изоставащата в класирането. А и тези гласове, както вече стана дума, ще бъдат балансирани от останалите. Има обаче и други, не по-маловажни аргументи.

Първо, двете участнички в балотажа не са съвсем наясно (или така им е изгодно) с адресата на своите послания и въжделения. Самото определяне на тези хора като „градска десница“ (понеже в София може би има и „селска десница“) е опростенческо и невярно. Всъщност става дума за образовани, модерно и прагматично мислещи, истински европейски избиратели, които по принцип са отвратени и не гласуват за разните популистки, милиционерски, националистически, соцносталгични, проруски и всякакви други балкански имитации на дясно и ляво, доминиращи тукашната политическа сцена. За тях първостепенни ценности са свободата и върховенството на правото, а първостепенен обществен проблем - властващият модел на политико-олигархично-мафиотско завладяване на държавата.

За тези хора ухажващите послания, които чуват, са слаби, а аргументите и обещанията - недостатъчни. Това е валидно и за двете кандидатки за кмет, но е особено важно за онази, която трябва да привлече гласове, за да навакса изоставането си. Още повече, че тя се представя като кандидат на промяната и алтернатива на модела. Рекламиращите я дори оприличаваха София на Шипка, откъдето ще започне освобождаването на цялата страна. Самата тя се извини с половин уста за 2013-та, Пеевски и Костинброд, но не направи нищо повече, за да влезе в ролята на „освободителка“. А съдбата ѝ поднесе идеална възможност за това - историята с избора на нов главен прокурор. Възможно най-яркото и отвратително олицетворение на същността, инструментариума и изпълнителите, действащи в модела на завладяната държава. Тя обаче не намери сили и смелост да каже и дума за него. С което, поне според мен, дори да е имала някакви шансове да привлече по-широка подкрепа, окончателно ги пропиля.

Можеше ли да е иначе

Накрая няколко думи и по този въпрос: можеше ли драмата на тази общност от хора, за която говорим, да бъде спестена? И те да не се чудят как да постъпят на балотажа, а да гласуват за свой кандидат. Знам, че този въпрос е напълно хипотетичен и че допусканията на базата на механичен сбор на вече подадени гласове са безсмислени. Както е безсмислено да се търси вина.

Но така или иначе е ясно, че проблем има. Израз на този проблем е и фактът, че след последните общи избори парламентът е населен само от партии, които в една или друга степен са част от споменатия по-горе модел.

Ясен БояджиевСнимка: DW/P. Henriksen

Причините могат да бъдат най-различни. Например: неподходящи кандидати или прекалена взискателност към тях, сякаш може да има някакви идеални хора. Причините може да се крият и в затвореността и високомерието на партиите - или пък в романтичната заблуда, че моделът може да се пребори без характерните за тях организация и дисциплина. От някакви независими хора, които хем твърдят, че не искат да са политици и да се обвързват с политиците, хем самите те правят политика.

Така или иначе, вторачвайки се прекалено в детайлите, човек рискува да изпусне от поглед голямата картина. А каква е тя, бе нагледно демонстрирано от избора на главен прокурор и задаващото се с него още по-открито и агресивно мракобесие.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ