"Бандити, лъжци, клоуни" - в навечерието на първите гръцки парламентарни избори от избухването на кризата насам и по-старите, и по-младите хора в Гърция не намират вече други, освен презрителни думи за своя политически елит. "Измамиха ни и години наред ни лъгаха", казва пенсионерът Георгиос Пасаянис. Хората са дълбоко разочаровани от консервативната партия "Нова демокрация" и от социалистическата "Пасок", които на практика докараха страната до банкрут.

73-годишният Пасаянис години наред е гласувал за консерваторите, сега обаче не иска и да чуе за тях. Пенсията му е орязана с една трета, да не говорим за повишените данъци, наложени поради мерките за икономии на правителството. Подобно на Пасаянис, и други избиратели от възрастовата група на по-старите обръщат гръб на "Нова демокрация" и на "Пасок". Близо 30% от деветте милиона гръцки гласоподаватели са над 65 годишна възраст.

Подобно е и положението сред по-младите. Милион и 400 хиляди гърци на възраст между 18 и 29 години имат право на глас. Те обаче също не искат и да чуят за двете утвърдени партии. Поколението на младите особено силно пострада през последните години от нестихващата рецесия, допълнително засилена от мерките с икономии. Едва всеки втори грък под 25-годишна възраст има работа.

Според допитванията до общественото мнение на 6 май "Нова демокрация" и "Пасок" ще претърпят сериозни загуби и трудно ще съберат достатъчно мнозинство за съставянето на коалиция. Затова пък радикалните партии, които са срещу продължаването на курса на икономии, могат да наберат значителен брой гласове. Ултранационалистическата партия може и да прескочи 3-процентовата бариера за влизане в парламента. Комунистите също не са без шансове за парламентарно представителство и дори могат да съберат до 9 % от гласовете на избирателите. Хардлайнерите в партията открито са за излизане на Гърция от еврозоната и от ЕС. На успех може да разчита също и партията "Независими гърци".

Ефектът на доминото

Общо десет партии са с шансове за влизане в Атинския парламент. Ако това се случи сформирането на стабилно правителство с хъс за реформи ще бъде изключително трудна задача. Това би представлявало реална заплаха за структурните реформи и договорения с Брюксел план за икономии. В този смисъл изборите в Гърция могат да се окажат съдбовен ден за еврото. Защото е добре известно, че ако страната не следва курса на икономии, няма да й бъдат отпускани повече кредити. А ако новото гръцко правителство поеме курс на конфронтация с Брюксел, това окончателно ще изчерпи търпението на кредиторите и допълнително ще подкопае доверието в еврото.

Последиците ще са разтърсващи за еврозоната. Де факто Гърция ще трябва да излезе от валутния съюз. На финансовите пазари ще настъпи хаос. Най-сериозният проблем обаче ще бъде опасността от "заразния ефект". След като в Гърция не могат да се наложат мерки за икономии, как ще реагират останалите силно задлъжнели страни? Под въпрос внезапно ще се окаже и членството в ЕС на Португалия, Испания и дори това на Италия.

Но дори да допуснем, че на 6 май Гърция се сдобие с проевропейско правителство, което ще продължи реформите и мерките за икономии, финансовите пазари ще останат нервни. Защото ако на втория тур от президентските избори във Франция на 6 май спечели социалистът Франсоа Оланд, канцлерката Меркел ще загуби най-важния си съюзник в борбата за европейски фискален пакт и за овладяване на дълговата криза. В предизборната си кампания Оланд вече ясно заяви, че не подкрепя безусловно плана на Меркел и Саркози. Евентуална конфронтация между Франция и Германия би имала тежки последици, защото тя би блокирала усилията за излизане от дълговата криза.

На 6-ти и 7-ми май Европа ще гледа и към Италия, където ще се проведе първият тур на местните избори. Изходът от тях може да има отрицателни последици за премиера Марио Монти, който зависи от подкрепата на партиите. Не е изключено загубилите в изборите да оттеглят подкрепата си за него и така реформаторските му проекти да се окажат блокирани. А това отново ще засили недоверието на пазарите към Италия. И косвено - към еврозоната.

АГ, Фокус, ДПА, Б. Рачева; Редактор: Е. Лилов