През юни 1212-та година Толедо се подготвя за важна битка. Под влиянието на градския архиепископ Родриго Хименес де Рада християнските кралства на Иберийския полуостров сключват съюз за общи действия срещу алмохадите. Заръката идва от папа Инокентий III, който призовава всички християни да се вдигнат на Кръстоносен поход срещу маврите в Испания. "Греховете на всички подвластни на християнския Бог ще бъдат опростени, ако като покаяли се грешници те се включат в битката срещу сарацините”, гласи призивът на Папата.

Алфонсо VIII Кастилски е кралят, ръководил християнските воини от Арагон, Кастилия, Навара и Франция. 57-годишният владетел изгаря от желание да отмъсти за унижощителното поражение, нанесено му от маврите през 1195-та година. Кръстоносният поход му служи като блестящ аргумент, с който той оправдава нарушаването на всички споразумения за примирие, сключвани някога с мюсюлманските владетели.

Началото на края

Иберийският полуостров е в ръцете на арабите от 711-та година. След столетия на културен и икономически разцвет, в края на 10-ти век халифатът на Кордоба се разпада на множество враждуващи помежду си малки държави, наречени тайфас. Това позволява на испанските кралства, намиращи се в северната част на полуострова, да разширят териториите си. Същевременно полуостровът е застигнат от нови ислямски вълни от Северна Африка - става дума за алморавидите и алмохадите, които успяват временно да спрат християнското настъпление на юг. Алмохадите въвеждат по-консервативна форма на исляма, слагат край на властващата дотогова религиозна толерантност спрямо християните и евреите и същевременно си навличат гнева на много испански мюсюлмани.

От този момент нататък Реконкистата приема облика на борба срещу исляма. На 16 юли 1212-та край селцето Лас Навас де Толоса християните нападат войските на мюсюлманите. Дъждът от стрели, изстреляни от противниковия лагер, първоначално нанася тежки поражения на испанските войски, а леката кавалерия на алмохадите започва постепенно да обгражда християните. И тъкмо когато битката вече изглежда изгубена, испанците успяват да се наложат чрез изненадваща бърза атака.

За хрониста Ибн Идари ал Маракуси именно тази загуба на мюсюлманите бележи началото на края на владичеството им в Испания. "На бойното поле е имало толкова много трупове на мюсюлмани, че ако някога тези хора са причинили мъка на християните, то тук им е било отмъстено за всичко", пише той.

"В името на Бога - хвала!"

Архиепископът на Толедо отбелязва победата с празнична литургия на бойното поле. Битката при Лас Навас де Толоса разбива мита за непобедимите воини на алмохадите. От този момент нататък отвоюването на целия полуостров е просто въпрос на време.

Алфонсо VIII Кастилски умира две години след решаващия удар срещу мюсюлманите. През 1236-та неговият внук Фернандо III завладява Кордоба, а през 1248-ма и Севиля. До 1492-ра под мюсюлманско владичество остава единствено регионът Гранада.

АГ, ЕП, ЕМ, ДР, М. Илчева, Редактор: Д. Попова-Витцел