Само едно е сигурно в голямото финансово казино, наречено "Европа": в края на краищата сметката ще трябва да плащат данъкоплатците. При това няма значение за кой спасителен план вземат решение европейските държави, за да отърват Гърция, а евентуално и други държави от банкрутиране. Ако Гърция сама, благодарение на драстичните си мерки за икономии, успее да се измъкне от блатото, то гръцките данъкоплатци и потребители ще трябва и сами да плащат за сбърканата финансова политика.

Който греши, НЕ бива наказван?

Но ако капиталовите пазари откажат на Гърция през април или май още средства на достъпни цени, то тогава ще трябва да се задейства ЕС. Разходите за спасението, които се оценяват на 25 милиарда евро, тогава ще се разпределят между държавите от Евросъюза. На първо време ще става дума за кредити или гаранции. В най-лошия случай обаче ще трябва да се плаща и тогава идва ред на данъкоплатците.

Все едно как усукват в момента нещата финансовите министри, те се канят да нарушат духа на Лисабонския договор, където в параграфи 123 до 125 подобни помощи се изключват изрично. Нито една държава от ЕС не бива да отговаря за дълговете на друга. Шефът на евро-групата Жан-Клод Юнкер обича да омаловажава това като технически подробности. Въпросът обаче засяга самата сърцевина на европейските договори.

Искове срещу кредити или гаранции за Гърция пред германския Конституционен съд и пред Европейския съд могат да се очакват със сигурност. Вече на два пъти германският КС се е занимавал с еврото. На два пъти магистратите одобряват еврото, защото изхождат от стабилен валутен съюз. В случай на трето дело обаче настроенията ще са значително променени.

Възможно би било също така държавите от ЕС да накарат частни банки да поемат гръцките дългове и да отпуснат кредити. Ала ако банките дадат гаранции, че евентуално ще отговарят за загуби, то и този път би бил индиректно заобикаляне на европейските договори.

А след Гърция?

Когато бе замислена общата евровалута, никой не създаде набор от инструменти за боравене с тежки финансови кризи. Възможен инструмент би могъл да бъде обмисляният в момента Европейски валутен фонд. Създаването на такъв фонд обаче би отнело години и би закъсняло твърде много за настоящата криза.

Сега въпросът е преди всичко: какво ще стане след Гърция? И държави като Ирландия, Испания и Италия ще срещнат затруднения при набавянето на пресни средства на капиталовите пазари при поносими лихви. Дори платежоспособността на Великобритания е застрашена. Ако в случая с Гърция се окаже помощ с държавни средства, то тогава ще трябва да се помага и на следващия кандидат за фалит.

Но кой да плаща за всичко това? Дори най-голямата икономика, германската, се е запътила към критичен според досегашните мащаби размер на общия си дълг. Според критериите на Пакта за стабилност са разрешени 60 на сто от БВП. Германия, както и много други, се е насочила към 80 на сто. А от 90 на сто нагоре може да се очаква и кредитите за Германия на международните пазари също да поскъпнат.

Автор: Б. Ригерт, В. Шопов / Редактор: Д. Попова-Витцел