"Който не е бил в Рилския манастир, значи не е бил в България" - така обичат да казват българите, се казва в началото на статия, публикувана на страниците на швейцарския "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ). Пътят от София на юг до светата Рилска обител е сравнително добър - благодарение и на европейското финансиране за пътна инфраструктура. Той преминава през малки, почти обезлюдени селца. Малки хотелчета и къмпинг-отбивки говорят за това, че през летните месеци това диво и прекрасно място е любима дестинация за излети сред природата. Последната отсечка е камениста и се прекосява доста бавно, което означава едно: туристите трябва да се въоръжат с много търпение, пише авторът на репортажа Томас Везер.

Крепост в планината

И изведнъж пред очите изниква силуетът на вероятно най-високо разположения манастир в Югоизточна Европа. Създаден през 10-ти век от отшелника Иван Рилски, днес манастирът е най-ценната съкровищница на България за стенопис и дърворезба, пише швейцарското издание. Отвън това не личи - малки прозорци, наподобяващи бойници, накъсват високите до 20 метра гладки стени, които благодарение на подпорните колони изглеждат наистина внушително.

Рилският манастир прилича на планинска крепост - мрачен, добре укрепен и непревземаем. Точно това са искали да постигнат неговите създатели. По време на своето 5-вековно владичество турците не са посмели да докоснат светата обител, което не означава, че Рилският манастир е останал непокътнат - пожарът от 1833 година го унищожава почти напълно.

Изключително приветлив е вътрешният двор на манастира - постлан с камъни и опасан от всички страни от няколкоетажна постройка, която е украсена с многобройни еркери и балкони. В най-добрите си времена манастирът е давал подслон на 300 монаси.

О, неразумни юроде!

Стенописите и фреските в църквата "Рождество Богородично" са изумителни. Те пресъздават основно библейски сцени, изображения на светци и портрети на по-известни личности. Не по-малко впечатляващо е изображението на Чистилището и Ада, населяван от чудовища и бълващи огън приказни същества. Тези картини имат за цел да покажат докъде води разюзданият живот.

Много от художествените произведения са посветени на българското Възраждане. Ценни реликви от тази епоха има и в богатата манастирска библиотека, където се съхраняват и произведенията на Паисий Хилендарски. Негови са думите: "О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин", четем по-нататък в репортажа.

По времето на комунизма манастирът е обявен за "национален културен комплекс". В началото на 60-те години комунистическата върхушка дори го национализира. Монасите са изпратени в други манастири, богослуженията са забранени. През 1983 година Рилският манастир е включен в списъка на ЮНЕСКО, а 6 години по-късно българската държава връща манастира обратно на църквата. Постепенно манастирът отново се превръща в обител на духовността, макар с драстично намален брой монаси. Много българи преоткриват своята вяра, а зад стените на манастира те намират утеха за болките и проблемите си, се казва в края на репортажа, публикуван на страниците на "Нойе Цюрхер Цайтунг".

АГ, НЦЦ, ТФ