Някои видове микроскопични гъби от групата Aspergillus произвеждат изключително опасни токсини - най-силните от всички биологични отрови. Плесенните гъби се появяват обичайно по орехите и другите ядки, по зърнените култури като царевица и жито, по семената. Ако в кухнята ви има мухлясали храни - дори и само отчасти, най-добре ги изхвърлете.

Дори и в малки дози приемането на афлатоксини може да причини сериозни заболявания - като рак на черния дроб, или пък да доведе до нарушения в развитието на плода в майчината утроба. Високата концентрация на този токсин предизвиква остро отравяне, нерядко с летален изход.

Бактериите от групата Salmonella живеят в стомашно-чревния тракт на много животни. Но за човека ентеробактериите често водят до тежки заболявания. Строгото спазване на правилата за хигиена в кухнята, както и топлинната обработка (15 минути са достатъчно) най-вече на месните и рибните продукти помагат да се избегне разпространението на салмонелите.

От една страна бактериите от групата Escherichia coli изпълняват важни функции в червата на човека. Но при хората с отслабена имунна система особено опасният високопатогенен щам на пръчковидните бактерии (ентерохеморагична ешерихия коли) може да предизвика тежка чревна инфекция.

Високата температура може да унищожи и салмонелите, и чревните причици. За съжаление обаче бактерии има не само в продуктите от животински произход, но и в зеленчуците. Преди употреба марулите, краставиците и всички останали зеленчуци трябва внимателно да се измият с топла вода. Важно е да се използват различни ножове за зеленчуци и месо. Това помага за намаляване на риска от зараза.

Пръчковидните бактерии от групата Listeria са известни със способността си да се приспособяват перфектно. Те фактически са навсякъде, включително в хранителните продукти. В организма на човека те са способни да предизвикат заразяване на кръвта или менингит (възпаление на кората на главния мозък). Листериите могат да бъдат победени чрез термична обработка - на 70 градуса за най-малко десет минути.

Вирусът Норовирус или Норфолк от групата на норовирусите много често е виновник за разпространението на "стомашното разстройство" с гадене, повръщане и диария. Вирусът може да живее до 12 дни по зеленчуците и месните продукти. Борбата с него се води отново чрез термичната обработка и дезинфекцията на ръцете.

Хранителните продукти влизат в съприкосновение с микробите още докато се обработват. Най-вече в собствената кухня. Затова спазването на хигиената е най-добрият начин за борбата с бактериите и вирусите. Най-важното е ръцете да бъдат измити внимателно със сапун, преди да се пристъпи към приготвянето на храната.

След като веднъж сте размразили продукти, не бива да ги замразявате наново. За рязането на месото, рибата и зеленчуците трябва да се използват различни дъски - така може да се предотврати пренасянето на бактериите към продуктите, които не изискват термична обработка. Месото и рибата трябва да се готвят не по-малко от десет минути (на не по-малко от 70 градуса) и трябва да се изяждат още същия ден!

Червеното цвекло е особено популярно през зимата. То се бере през есента и може да се съхранява с месеци. През студената част на годината червеното цвекло се превръща в източник на витамини. В Германия казват, че то прави слабите силни, страхливите смели, а тъжните весели. Според някои проучвания покачва и либидото. Какво повече можем да искаме от една суперхрана?

Тя пари, разпространява се бързо и в повечето дворове е смятана за плевел. Проучванията обаче сочат, че копривата има хранителни качества, които изненадали дори учените. Оказва се, че растението съдържа два до четири пъти повече желязо от спанака, повече калций от млякото и е много богато на витамин A, C и E. А след топлинна обработка дори вече не пари.

Черешите, сладки или кисели (вишни), се числят към най-полезните плодове. Те облекчават болките в мускулите и предотвратяват сърдечни заболявания, подсилват имунната система и подобряват мозъчната дейност. Изследвания показват, че съдържат и мелантонин - хормона, който регулира цикъла на съня. Това означава, че черешите помагат и срещу безсъние.

Боровинките са сред плодовете с най-високо съдържание на антиоксидантни и хранителни вещества. Може би това е една от причините в германския град Егезин, провинция Мекленбург-Предна Померания, наричан още "градът на боровинките", всяка година да се провежда фестивал на боровинките, по време на който традиционно се избира и "Кралица на боровинките".

Зърната на растението облепиха, известно още като ракитник, съдържат много повече витамин C от портокалите и лимоните. Високото съдържание на витамин B12 пък го прави особено привлекателно за веганите, тъй като той иначе се съдържа само в животинските продукти. По северното крайбрежие на Германия - района на Балтийско море - облепиха се смята за специалитет.

Китайският плод годжи бери се смята за един от най-полезните изобщо. Касисът, който се отглежда в Европа и Азия, съдържа също толкова витамини и оказва сходно положително влияние върху организма. Освен това съдържа една седма от калориите на годжи бери - стига да не бъде консумиран под формата на мармалад или ликьор, разбира се.

Всички знаем, че ябълките са много полезни. Всеки германец, например, изяжда средно по 17 килограма ябълки годишно. Ябълките са плод с ниско съдържание на калории, но с много антиоксиданти, които помагат на мозъка, сърцето, кожата и костите. Те намаляват и риска от диабет.

Тиквата е донесена в Европа от Северна и Южна Америка. Тиквените семки са източник на протеини, омега 3 мастни киселини и фибри. Те съдържат и висока концентрация на минерали като магнезий и цинк.

Лененото семе е богато на хранителни вещества, съдържа много протеини, баластни вещества, витамин B и минерали. Картофите с извара и ленено семе са традиционно германско ястие. То е разпространено също така в хлябовете и мюслито.

Много хора не обичат брюкселско зеле заради специфичния му вкус. Вероятно то е по-предпочитано от тези, които знаят колко е богато на хранителни вещества: 100 грама брюкселско зеле задоволява дневната нужда от витамин C и K. Зеленчукът е също така източник на желязо, фолиева киселина и калций. Той допринася и за хормоналния баланс.

Шипката съдържа витамин C и каротиноиди. Чаят и мармаладът от шипки е много популярен - както в Германия, така и в България. В провинцията Баден-Вюртемберг има специална биоферма, в която се отглеждат шипки.