1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Съмнително здрави и още по-бедни

Г. Папакочев2 ноември 2015

Тъй нареченият данък "вредни храни" нито ще промени хранителните навици на българите, нито ще изхвърли нездравословните храни от пазара. Защо ни е тогава такъв данък, питат експертите?

Снимка: BGNES

Повече от милион и половина българи (почти 22%) живеят под линията на бедността, сочат най-новите данни на НСИ. Половината от тях, според тазгодишно проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), оцеляват в състояние на дълбока бедност с доходи под 100 евро на месец. На този фон правителството на Бойко Борисов обяви, че се готви да въведе нов данък върху т.нар.“вредни храни“. Законопроектът, който по думите на здравния министър д-р Петър Москов стъпвал на „много здрава философия“, предвижда приходите от данъка да отиват за „спортни зали, различен режим за хранене в училищата и превенцията на заболяванията”. Проектът е предложен за обсъждане и може да бъде открит на интернет страницата на здравното министерство.

Поредното ограбване на българина

В състояние ли е новият данък да промени навиците на бедните българи да консумират по-нездравословните, но по-евтини храни? И ще спрат ли производителите да пускат такива храни на пазара? Засега експертите от Българската агенция по безопасност на храните предпочитат да не коментират. Затова пък представители на хранително-вкусовата промишленост, в своя обща декларация, определиха новия данък като „чудовищен“ и предупредиха, че въвеждането му „ще доведе до ограбване на българина чрез драстично вдигане на цените, без да има някакъв здравен резултат“.

Срещу проекта остро реагираха и редица влиятелни икономисти. Владимир Каролев, съветник на икономическия министър, написа в печата, че най-много „вредни“ храни се консумират от хора, за които те са единственият финансово-изгоден начин да си набавят достатъчно калории. В този смисъл той нарече предлагания данък „абсурден“. На страницата си във Фейсбук Любомир Дацов, финансист и бивш зам.-министър, също изрази недоумение от това „колко лесно се случват и раждат идиотщини от типа на данък “вредни храни“ и колко трудно се прокарва дори най-малкото свестно решение“.

Икономическият експерт Красен СтанчевСнимка: BGNES

Негативните ефекти

В специален анализ по темата, предоставен на ДВ, икономистът доц. Красен Станчев и един от най-острите критици на новия законопроект припомня, че България е с най-нисък калориен прием и е сред страните с най-малко затлъстяване. Затова, според него, с въвеждането на новия данък ще бъдат загубени около 4 300 работни места, приходите от Данъка за доходите на физическите лица (ДДФЛ) ще намалеят с близо 18 милиона лева, а загубите на приходи от ДДС, поради свиване на оборота и заместващ внос, ще достигнат 90 милиона лева.

Сред другите отрицателни ефекти от новия данък са: намаляване на домакинските бюджети, особено на малоимотните домакинства; риск от недохранване или по-нездравословно хранене; поражения върху здравния статус на домакинствата с доходи около минималната работна заплата или със средни пенсии; миграция на част от потребителите и производителите към още по-некачествени заместители. „Здравните цели на закона са, меко казано, неясно формулирани - вероятно защото няма ясна формулировка на проблема, който политиката иска да реши с този закон. Видно е само, че законопроектът увеличава цени и данъци“, констатира Красен Станчев.

Нов данък - победа за властта

Според Петър Ганев от ИПИ, хора с ограничени доходи трудно променят поведението и навиците си. „Те едва ли ще започнат да ядат само свежи зеленчуци и прясно месо – навиците на хората са твърде консервативни. И все пак продължавам да мисля, че такъв данък няма да има, още повече, че в бюджета за следващата година той не е предвиден“, каза за ДВ икономистът.

Ганев е убеден, че всеки нов данък е малка победа за финансовото министерство и най-вече за властта: „Това означава, че правителството се намесва в пазара на храните, а политиците стават играчи в тази област, което позволява и всякакви злоупотреби. От друга страна международната практика учи, че обвързването на приходите с конкретен данък и конкретни разходи е лоша идея. Във всички случаи се открива пространство за политически интриги, а данъкоплатците ще са губещи от две страни: първо ще бъдат наказани за своето поведение на консуматори; и второ - ще бъде дадена възможност на политиците да се възползват от предоставения им от данъкоплатците ресурс“, коментира Петър Ганев.

Т.нар. "светофар" върху опаковките предупреждава във Великобритания за съдържанието на опасните съставки в хранитеСнимка: picture-alliance/ dpa

Всичко е възможно

Въпреки декларираната си подкрепа за новия данък пред здравния министър Москов, премиерът Борисов го предупреди да огледа проекта още веднъж “така че да не създадем от нещо добро негатив“. Означава ли това, че новото облагане на „вредните храни“ вече е предрешено?

„Не бих казал, че подкрепата на г-н Борисов е много ясна. Премиерът е доказал, че първоначално може да лансира пред обществото идеи и в последствие да ги оттегли. Промените в неговата позиция не могат да бъдат изненада“, смята Ганев. По-важно, според него, е, че през последните 10 години няма случай на данъчна промяна без тя да е осъществена с изричната защита и подкрепа на министъра на финансите - който и да е той. „До момента министър Горанов не е казал своето категорично „да“ и дори се изказа малко скептично относно проекта. Щом данъкът не фигурира и в бюджета за догодина, по-скоро ми се струва, че и тази тема ще отшуми. Но тъй като у нас всичко е възможно, може и да ни изненадат, естествено“, смята Петър Ганев от ИПИ.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ