Само западноафриканската държава Гвинея-Бисау страда повече от Сърбия от последиците на т. нар. "изтичане на мозъци". Това сочат данните от изследване на Световния икономически форум, в което са включени 133 държави. В книгата си "Сръбската икономическа диаспора" социологът Владимир Гречич от университета в Белград се позовава именно на тези данни. "За съжаление Сърбия не води статистики за броя на висококвалифицираните кадри, които са напуснали страната", казва Гречич.

Според Германската статистическа служба, през 2010 година в Германия са живели близо 200 000 сърби. От данните на службата става още ясно, че повечето от мигрантите живеят в Германия средно 19,8 години. А в сравнение с 2009 година броят на сърбите в Германия се е увеличил с 8,6 на сто. Известна е и средната им възраст - 36,5 години. Тя е по-ниска от средната за Сърбия - 41,2 години.

Сърбия винаги е била емиграционна страна

Сърбия винаги е била емиграционна страна, казва социологът Гречич. През 1990-те години болшинството сръбски емигранти са се отправяли към САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. От 2000-та година насам се забелязва прехвърляне на миграционните потоци към страните от ЕС.

От началото на новия век се промени и структурата на работната ръка, напускаща Сърбия, казва проф. Гречич: "На мястото на слабо квалифицираните работници дойдоха хора с добро професионално образование, повечето от тях са с техническо образование."

Основна причина за емиграцията опрез 1990-те години, според него, е политическата ситуация, войната и международните санкции срещу ръководената от Слободан Милошевич Сърбия: "Но и по онова време икономическите мотиви за емиграцията бяха сред основните", пояснява Гречич.

Емиграцията винаги се обяснява с разнообразни причини, подчертава и Данило Ракич от сръбската неправителствена организация "Група 484": "Бедността, нестабилността, войните и международните санкции доведоха до една от най-големите миграционни вълни от края на миналия век насам. Хората тръгваха към страни, за които смятаха, че са в състояние да ги приютят. Например Германия. Много хора от бивша Югославия имат роднини в Германия. Затова не е учудващо, че сред мигрантите в Германия, Швеция, Белгия и Швейцария най-често се срещат сръбски кандидати за политическо убежище или гастарбайтери."

Все повече млади сърби напускат родината

Има обаче и сърби, които се решават да се завърнат в родината си. Раде Николич е един от тях. Той пристига в Германия с помощта на фондация "Зоран Джинджич", след като е завършил икономика в Белград. Желанието му е да усъвършенства професионалната си квалификация. През 2010-та завършва практика в Дойче Банк.

"По време на практиката ми беше ясно, че искам да се върна обратно в Сърбия на работа", разказва младият висшист. "Ако бъдещата ситуация в Сърбия се окаже незадоволителна, със сигурност бих могъл да живея и в чужбина. Първо искам обаче да опитам късмета си в родината." Ако някой ден все пак реши да напусне Сърбия, най-важните причини за това ще са от икономическо естество, обяснява Раде Николич. "Мисля, че повечето от младите хора в Сърбия гледат на нещата по подобен начин. Те тръгват към чужбина, защото в родината си не получават достатъчно шансове."

Автор: И. Петрович, Д. Росчич, Редактор: Б. Узунова