Всъщност става дума за нещо повече от обикновено насилие - причините за изстъпленията, довели до прекъсване на футболния мач във вторник в Генуа между отборите на Италия и Сърбия, не са дело на хулигани. Вандализмът на сръбските ултраси се корени в дълбокото недоволство на една цяла прослойка от сръбското общество.

Тази позиция застъпват експертите на базирания в Брюксел Център за европейски политически изследвания. Според тях тази част от сръбското население е недоволна от водената от Белград про-европейска политика, която според тях не отговаря на виждането им за бъдещето на страната.

Който гледа назад, не може да върви напред

Основната причина за това недоволство е тежката икономическа ситуация в Сърбия, и в частност високата безработица (около 20 процента).

Други причини са събитията в най-новата история на страната - разпадането на бивша Югославия и демократичните промени от преди 10 години. "Сърбия е била и остава страна с православни традиции, със силно влияние на църквата и историята", казва анализаторът от Центъра за европейски политически изследвания Георг Дура. И добавя, че Сърбия трябва да сключи мир с историята, за да може да върви напред.

Това се споделя от огромното мнозинство сърби, което категорично не подкрепя проявите на насилие. Според Дура ултранационалистите чувстват, че губят почва под краката си, и това ги прави раздразнителни. Затова и реагират с насилие. Освен това те се чувстват предадени от своите лидери, например по въпроса за Косово.

С поведението си, например около сътрудничеството с ЕС по косовската проблематика или с разрешението за провеждане на гей-парад, Белград демонстрира, че желае да влезе в ЕС с необходимата доза толерантност, че уважава демокрацията и европейската ценностна система. Точно това е, което категорично отричат националистическите кръгове в сръбското общество.

На ученическата скамейка

Според Центъра за европейски политически изследвания сръбското общество се дели на хора, гледащи назад към историята, и такива, които са устремени напред към бъдещето. Подобна е ситуацията също в Полша или Румъния, където непосредствено преди приемането на двете страни в ЕС също имаше висока обществена неприязън към гейовете и техните публични прояви.

С времето тази съпротива постепенно чезнеше, а обществото ставаше по-открито и по-толерантно, казва Дура и допълва, че това са уроците, които се учат по пътя към членството в ЕС. Сръбското правителство показа, че е готово на компромиси и непопулярни мерки. Сега наред е ЕС, който трябва да подкрепи страната политически и икономически. Това ще даде възможност на младите сърби, които сега не виждат никаква перспектива в родината си, да се убедят в обратното.