Седмица след като отпразнуваха настъпването на православната Нова година сърбите са поканени да гласуват. Мнозина от тях няма да се отзоват на поканата - според агенцията за проучване на общественото мнение „Скан” на изборите ще участват едва 54% от имащите право на глас.

От многобройните политически формации три със сигурност ще надхвърлят 5%-овата минимална граница и ще бъдат представени в парламента. Това най-напред е Демократическата партия на президента Борис Тадич. Според агенция „Скан” тя ще получи 23,5% от гласовете. На първо място в листата на Демократическата партия е Ружица Джинджич - вдовицата на убития през март 2003-та премиер. Наричаната от медиите “сръбска Жаклин Кенеди” е втора по популярност сред политиците. Изпреварена единствено от президента Тадич, тя оставя зад себе си дори сегашния премиер Кощуница.

На второ място с 18,3% в класацията на агенция „Скан” се нарежда Сръбската радикална партия. Нейният председател – Воислав Шешел, чиито портрети се виждат често в изостаналия регион близо до българската граница, се предаде през февруари 2003 на Хаагския трибунал. Негов заместник е Томислав Николич, носещ звучното прозвище „Гробаря”. Сръбската радикална партия изповядва идеята за Велика Сърбия и към дисциплинирания й електорат спадат много сръбски бежанци от Босна или Хърватска. Във външнополитически план сръбските радикали са против Европейския съюз и се уповават на Русия.

Третата сила на предстоящите избори ще бъде коалицията, сформирана около Демократическата партия на Сърбия, водена от Воислав Кощуница. Очаква се тя да получи около 13% от гласовете. Кощуница иска на всяка цена да запази премиерския си пост и за тази цел е готов на съюз дори с радикалите.

Освен трите водещи сили, възможност да прескочи 5%-овата граница има и коалицията около Либерал-демократическата партия на Чедомир Йованович, в когото мнозина виждат наследника на Зоран Джинджич. Йованович е гарант за последователна проевропейска и прозападна политика. Около 5%-овата граница се движи и формацията „Г 17 плюс” –икономически експерти, водени от Младжан Динкич. С ярък плакат, на който пише „Сърбио, горе главата”, в предизборната кампания участва и Социалистическата партия на Сърбия, чиито поостарели почитатели с носталгия копнеят за времето на Тито.

В предизборна Сърбия естествено присъства и Косовският проблем. В своето коледно обръщение патриарх Павле заяви, че сърбите от Косово и Метохия ще победят своите „прогонители”. Това едва ли е възможно с оглед на факта, че от близо 2 милионното население албанците са 90%, а сърбите едва 6%. Премиерът Кощуница е за оставането на Косово в пределите на Сърбия, макар и с „най-висша степен на автономия”. Реалистична позиция заемат либерал-демократите около Чедомир Йованович, които са за независимост на Косово с перспективата, провинцията един ден заедно със Сърбия да влезе в Европейския съюз.

Трудно е да се правят прогнози за предстоящите избори в Сърбия, а и проучванията на общественото мнение не винаги са достатъчно надеждни. С присъщото си чувство за хумор сърбинът осмива манталитета си на избирател с думите: „Като дойдете на власт, аз ще гласувам за вас.”