Отвори ли залавянето на Ратко Младич критичен дебат за миналото в Сърбия? Според Мая Мичич, директорка на Белградската младежка инициатива за човешките права, тези неща не могат да се променят за една нощ: "Предаването на Младич на международния трибунал в Хага за нас бе исторически момент. Но на следващия ден отново се събудихме същите и в същата страна."

Операцията "Младич" и белградските интереси

Според Мая Мичич политиката и медиите в Сърбия са изпуснали момента да поставят сериозно и открито въпроса за истинските причини, поради които бе заловен Младич: "Те говореха за лудостта му, за възрастта му, но никой не говори за жертвите. Не се отвори дума за окупацията на Сараево, за клането в Сребреница. Нито една от жертвите не получи глас в сръбската телевизия. Единственото, което президентът Тадич не спираше да повтаря, а с него и много други политици, е че тази крачка е необходима заради желанията на страната да стане част от ЕС, а не заради справедливостта например. И това е опасното."

Според Йелена Милич от Центъра за евро-атлантически изследвания истинска крачка напред би било, ако президентът Тадич заедно с целия кабинет и неговите съветници проявят политическа смелост и си зададат въпроса как е възможно Младич, а преди това и Караджич толкова дълго да се укриват под носа на властите. "Силно се съмнявам, че това може да се случи без натиска на международната общност, а това е тъжна новина за Сърбия", казва тя.

Какъв е смисълът от критиката към миналото?

Мнозина в Сърбия изпитват презрение към онези, които говорят и мислят подобни неща. Особено хората от обкръжението на бившия президент Слободан Милошевич. Зивадин Йованович, който през 1997 година става негов външен министър, казва: "Не смятам, че проблемът на Сърбия е липсата на достатъчна критика към времената под ръководството на Милошевич. А и какъв смисъл има тази непрестанна критика към миналото? Има ли някой, който да игнорира факт като този например, че през последните 4 месеца над 100 000 души в Сърбия са станали безработни? Какво да говорим все за миналото?"

А какво мислят обикновените сърби? Дори сред най-големите почитатели на западната ориентация на Белград се чуват гласове, според които в чужбина сърбите продължават да бъдат смятани за лошите, за агресорите, за виновните. Мая Мичич съвсем откровено заявява, че това ще си остане и занапред така, ако регионът не започне открито да говори за личната си отговорност: "Ако сега не се справим с проблемите, а просто игнорираме миналото, то тогава събитията от 1990-те години могат отново да се повторят."