Празнувахме и ще продължим да празнуваме вероятно целия ден, заяви заместник-председателят на Радикалната партия Томислав Николич след като се разбра колко силно се е представила неговата формация:

"После ще си починем малко и ще се захванем със съставянето на новия парламент, защото това е най-важната ни задача, която трябва да обсъдим с всички политически актьори. Щом Сърбия ще се ръководи от радикалите, няма нужда от нови избори. Такива ще станат обаче неизбежни, ако изгубим подкрепата си."

Макар десните радикали да са най-силната политическа група в новата Скупщина, Николич знае, разбира се, че не може да образува управляваща коалиция. Дълги години радикалите бяха неофициалният партньор на бившия авторитарен режим в Белград, а в края на 90-те години влязоха дори в кабинета на Милошевич. Както Милошевич, така и шефът на радикалите Войслав Шешел са понастоящем обвиняеми пред Международния трибунал в Хага. Въпреки това и двамата можаха да участват символично като водещи кандидати на своите партии - радикалната и социалистическата - на вчерашните избори.

При това разположение на силите в новия парламент голяма тежест придобива партията на Вук Драшкович. Той заяви, че бил готов да започне незабавно с отговорната работа по съставянето на новия парламент и правителство, но партийните му другари незабавно отхвърлиха коалирането с радикалите и социалистите.

Същото направиха без бавене двете основни демократически партии, както и консервативната Демократическа партия на Сърбия. Нейният председател Войслав Кощуница релативира междувременно предишните си изявления против коалиция с управлявалите досега партии. Освен това за Кощуница е ясно:

"...че успехът на радикалите стана възможен както благодарение на политиката на сръбското правителство, така и на политиката на външния свят спрямо Сърбия. Външното влияние се осъществяваше чрез спектър от условия, натиск и изнудване. Що се отнася до бъдещото правителство, то може да бъде мнозинствено, но също така и малцинствено правителство." Наблюдателите в Белград очакват дълги коалиционни преговори. Ако не се стигне до разбирателство ще се наложат нови избори, което ще е от полза само за радикалите. Така че сигурно рано или късно ще се стигне до споразумение.