Сърбия е най-близкият съюзник на Русия в Европа и се гордее с добрите си отношения с Китай, който ѝ осигурява кредитиране за големи инфраструктурни проекти. В същото време балканската страна е кандидатка за членство в ЕС. На запад наричат това "политика на два стола". Сърбия има дълги традиции с нея.

Сега обаче изглежда, че се задава краят на този вид политика - в контекста на войната на Русия срещу Украйна Сърбия е изправена пред обрат: правителството в Белград трябва да реши на чия страна ще стои в бъдеще.

„Нож в гърба на сърбите"

До момента картината, представяна от смятаната за рупор на правителството сръбска булевардна преса, бе ясна: приятелите са Русия и Китай, а заплахата идва от страна на Запада. Но именно тези медии внезапно смениха тона си миналата седмица: излязоха със заглавия като „Световна политика на наш гръб", „Путин мисли само за интересите на Русия и не отчита позицията на Сърбия", „Заради войната Путин забрави Сърбия и Косово", „Путин забива нож в гърба на сърбите".

Какво е станало? Руският президент Владимир Путин обоснова своите претенции към Крим и Източна Украйна с това, че Западът е откъснал днешната Република Косово от сръбския държавен съюз и я е признал в противоречие на международното право. Накратко: вие отцепихте Косово от Сърбия, ние ще направим същото с Крим и Източна Украйна. Откъдето обаче следва също, че Косово трябва да е точно толкова независимо, колкото и районите, за които претендира Русия.

Индикации за ново позициониране

След среща със сръбския президент Александър Вучич на 20 април, американски сенатори заявиха, че той искал в рамките на два месеца да промени политическия курс на Белград. Очаква се този петък (6 май) Вучич да излезе с обръщение към сръбския народ, в което да направи нова оценка на международното положение на Сърбия.

През последните седмици натискът спрямо Сърбия постоянно се засилваше. Вашингтон и Брюксел предупредиха, че ако Сърбия иска да принадлежи към ЕС, трябва да се присъедини към външнополитическата линия на Общността. Европейският парламент отправи и остри критики към китайските оръжейни доставки за Сърбия - Белград нямал нужда от ракетни системи „земя-въздух" при положение, че е заобиколен само от държави от НАТО и от ЕС. Или страната все пак има други някакви планове, се интересуват още от европарламента. 

Още повече, че през март т.г. вътрешният министър Александър Вулин, смятан за глашатай на президента Вучич, заяви, че Сърбия трябвало да прекрати всякакво по-нататъшно сближаване с ЕС и да стане политически неутрална.

Застрашена ли е сръбската икономика?

Социалните проблеми обаче поставят под заплаха тази позиция на Вучич, анализират малкото останали критични медии в страната. Населението трябва да се справя с увеличените цени на храните и горивата, но пък сръбските пенсионери, които очакват от Вучич сигурност за скромния си жизнен стандарт, застанаха на негова страна след отпуснати еднократни държавни помощи.

Белградският вестник „Новости", заемащ челно място сред защитниците на Вучич срещу Запада, излезе с голяма статия, че „Западът сериозно застрашавал сръбската икономика". Вестникът тиражира предположението, че Западът можел да спре финансовите помощи и да изтегли вече направени инвестиции. Но би могло да стане и по-зле - ако се сложи край на възможните от 2009-а година насам безвизови пътувания в ЕС.

Конспиративни теории 

„Новости" включва тези мрачни сценарии в рамките на една по-голяма теория на конспирацията: Западът действа съвместно със съседите в Босна и Херцеговина, Черна гора и в Хърватия срещу президента Вучич. И по-нататък: актуалният натиск срещу Сърбия е продължение на разбиването на Югославия и на натовските бомбардировки по време на войната в Косово през 1999-а година, а целта била „част от нашата територия да бъде подарена на албанците".

Всъщност обаче Сърбия е изцяло зависима от Запада: до момента от Брюксел са отпуснати четири милиарда евро помощи за развитие; 24 000 сръбски фирми с почти 900 000 служители живеят от бизнеса с ЕС. Сръбските предприемачи изнасят в ЕС две трети от продукцията си. Вучич не би трябвало да рискува с прекратяването на тези силни връзки, ако не иска самият той да се окаже под заплаха, смятат критично настроените сръбски анализатори. Той по-скоро би трябвало да обърне гръб на Русия и еднозначно да се ориентира към Запада.

Томас Брай е дългогодишен чуждестранен кореспондент на ДПА и бивш ръководител на бюрото на агенцията за страните от Балканите