Мирослав Мишкович се представя като сериозен бизнесмен. Винаги изрядно облечен, с грижливо сресана сива коса и тъмни очила. Той наистина е бизнесмен, но относно неговата сериозност може да се спори. 65-годишният Мишкович минава за най-богатия човек в Сърбия с лиично имущество на стойност 2,8 млрд долара. Десет процента от брутния вътрешен продукт на Сърбия се падат на неговият концерн "Делта-Холдинг". Така Мишкович, задно с още няколко богаташи, държи в ръцете си важните браншове на страната.

Конкуренцията настрана!

"Те работят в сектори, които не попадат под механизмите на международната конкуренция, като например телекомуникацията или търговията на дребно. В много случаи олигарсите имат монополна позиция. Мишкович например разполага с над 70 процента от търговската площ в Белград, което фактически е монопол”, посочва Михаел Ерке, ръководител на белградския офис на германската фондация Фридрих Еберт.

В момента Ерке работи върху изследване за властта на олигарсите. Тази власт има конкретни последици. Така сръбските потребители трябва да плащат за някои продукти значително по-високи цени поради липсата на конкуренция. С помощта на своите политически връзки местните босове държат настрана недолюбваната конкуренция. Поради това не може да напредва и сръбската иконмика, тъй като вместо да се форсира експортната индустрия, магнатите препочитат да се съсредоточават върху сигурния вътрешен пазар.

Също и шефът на медийния концерн ВАЦ Бодо Хомбах се вижда жертва на този политическо-ииндустриален комплекс: "В случая със Сърбия ние проявихме голямо търпение, над две години. Преглътнахме много неща, много нелицеприятни неща. Това показва, че тук има една здрава спойка между олигарси и държавни институции, която е почти невъзможно да се разчупи. Ние си казахме: "При такива условия не желаем да бъдем инвеститор", заявява шефът на медийния концерн ВАЦ.

Властта - в ръцете на олигарсите

Повечето олигарси си подготвиха почвата и са във възход още от времето на Милошевич. Те поддържаха отлични връзки с белградския диктатор, направиха много пари от приватизации, преди всичко от войните при управлението на Милошевич. След свалянето му от власт олигарсите гъвкаво смениха лагерите и оттогава, ако слуховете са достоверни, те фигурират в списъците за дарения на почти всички партии в Сърбия. Поради това почти никой политик не би влязъл в конфликт със своя финансов покровител.

Автор: М. Перенбом, Б. Емануилов/Редактор: В. Шопов