В края на октомври (25.10) Сърбия подписа Споразумение за свободна търговия (ССТ) с Евразийския икономически съюз (ЕИС). В Брюксел това сближаване между Белград и Москва, която е движещата сила на евразийския икономически блок, предизвиква съжаление, но и недоволство: Сърбия не e просто кандидатка за членство в ЕС, а страна, с която Брюксел води активни преговори за членство.

Сърбия ще трябва да избира между ЕС и ЕИС

До приемането си в ЕС Сърбия е свободна да сключва всякакви търговски споразумения с други страни или организации. Но с встъпването си в Общността тя е длъжна да напусне всичките тези споразумения, казва за ДВ Мая Косянчич от външнополитическата служба на ЕС. Това е задължително условие за всички страни-кандидатки за членство, за което страните се разбират още по време на преговорния процес преди присъединяването.

Безспорно Сърбия има право самостоятелно да определя насоките във външната и вътрешната си политика, казва италианският Даниел Рондинели. Но подписването на споразумение за свободна търговия с Евразийския икономически съюз (ЕИС) влиза в противоречие с пътната карта, договорена между Брюксел и Белград в рамките на преговорите за членство, уточнява той.

В Брюксел преобладават политическите оценки за това, че на Белград ще му се наложи да направи избор между ЕС и ЕИС. "Ние зачитаме политическите, културните и религиозни връзки между Русия и Сърбия, градени стотици години, но в крайна сметка Сърбия трябва да реши в кой точно съюз иска да членува. Защото не може да седи едновременно на два стола", казва евродепутатът от Словения Франц Богович, който е заместник-председател на делегацията на Европейския парламент (ЕП) за връзките със Сърбия.

Какво цели Белград?

Основният икономически партньор на Сърбия днес е Европейският съюз. Според официалната статистика, през 2018 г. 67% от сръбския експорт и 60 на сто от вноса в страната е бил от и за страни в ЕС. В същото време на Русия, която има централна роля в ЕИС, се падат едва 5,3% от износа и 7,9% от вноса в Сърбия - при положение, че двете страни имат споразумение за свободна търговия още от 2000-та година.

Тук е мястото да припомним, че Сърбия поддържа много по- тесни търговско-икономически връзки с ЕС, отколкото с Русия. А европейските инвестиции в сръбската икономика надвишават в пъти руските. На този фон наблюдателите предполагат, че намерението на Белград да подпише споразумение за свободна търговия със страните от ЕИС е било политически мотивирано. Или както казва анализаторът от Европейския център за политически изследвания Ерван Фуер, "Сърбия явно иска да демонстрира независимост във външната си политика и близост в отношенията с Русия".

Една от най-сложните теми в преговорния процес с Белград е изискването за нормализиране на отношенията с Косово. Независимостта на бившата сръбска провинция с преобладаващо албанско население беше призната от повечето страни-членки на ЕС. Обратното - Москва се солидаризира напълно с позицията на Белград по въпроса. Именно позицията на Русия по косовския въпрос в немалка степен допринесе за засилването на проруските настроения в Сърбия.

Някои политически наблюдатели в Брюксел са склонни да вярват, че част от причините за желанието на Белград да засилва икономическите си връзки с Евразийската група се трябва да се търсят у самия ЕС. Например в това, че преговорите за членство със Северна Македония и Албания буксуват. Вече повече от година страните от Общността не могат да постигнат споразумение за началото на преговорния процес с двете страни-кандидатки. На срещата на върха на 17 и 18 октомври решението за започване на преговори с двете страни беше отново блокирано - този път от Франция.

"Историческа грешка"

По този повод евродепутатът Даниел Рондинели казва, че е възможно Сърбия да се опасява, че може да я сполети същата участ и някоя от страните-членки да наложи вето на присъединяването на страната към Общността. Поведението на Франция по отношение на Северна Македония и Албания Рондинели окачествява като "историческа грешка".

С това е съгласна и румънската евродепутатка от либералната фракция "Обновена Европа" Клотилд Арман. "Ако не подкрепяме балканските страни, ги тласкаме към сферата на влияние на Китай и Русия. Не можем да заставяме страните-кандидатки да стоят и да чакат, докато им затръшваме вратата, надявайки се, че те няма да почукат на чужди врати", казва тя.

"В миналото се твърдеше, че ЕС е единственият голям играч в района на Западните Балкани. За съжаление това вече не е така. В бъдеще може да се засили тенденцията на сближаване с Изтока - не само с Русия, но и с Китай. И това се отнася далеч не само до Сърбия, а до целия регион", прогнозира политологът Ерван Фуер.