Основните притеснения идват от все по-настойчивите прогнози, че страната може да излезе от еврозоната. Според "Financial Times Deutschland" такъв сценарий евентуално ще окаже негативно влияние и на съседните на Гърция страни. Тенденциите вече са видими: от няколко месеца насам валутите на Румъния и Сърбия вървят надолу, силно намалява и износът за Гърция на България и Македония.

Наред с това съществува риск и за финансовите системи на балканските страни. Към момента гръцките банки държат около 70 млрд. евро или 15 процента от целия банков капитал на Балканите, а услугите им се предоставят в общо 850 банкови клона. Само в България, по оценки на "Financial Times Deutschland", кредитите от гръцки банки се равняват на 31 процента от БВП.

Катастрофа?

„Евентуално излизане на Гърция от еврозоната би имало негативни, но не и катастрофални последици за съседните страни”, казва пред същия вестник Марин Лесенски, политически анализатор към Европейската инициатива за политики в София. Според него евентуалната смяна на валутата в Гърция ще засегне най-силно банковия сектор и дори местните филиали да са в добро финансово здраве, може да се наложи банките-майки да ги продадат.

На същото мнение е и германският политолог проф. Франц-Лотар Алтман. И според него е възможно заради продължаващите проблеми в банковия сектор на страната някои гръцки банки да се разделят с филиалите си в чужбина. За Дойче веле професор Алтман каза, че гръцките банки са основен кредитор на правителството и съответно доста са пострадали от решението да се опрости част от гръцкия дълг. В техните баланси зейна огромна дупка, а може да настъпи и истинска катастрофа, ако гръцкият дълг бъде допълнително редуциран, прогнозира професор Алтман. Тогава гръцките банки съвсем ще се декапитализират и навярно ще започнат да изтеглят парите си от филиалите зад граница. Началото на този процес като че ли вече е поставено, ако се съди по информацията на Банката за международни разплащания. По нейни данни между декември 2009 и декември 2011 гръцките банки са редуцирали с около 40 процента кредитирането в чужбина.

За да подсигури финансовото здраве на гръцките банки в чужбина, Европейската банка за възстановяване и развитие разгръща в съседните на Гърция страни нещо като „финансов щит”, наречен „Инициатива Виена 2.0”. Целта на проекта е да се запази доверието в гръцките банки на Балканите и така да не се пречи допълнително на възстановяването на банките-майки. „Югоизточна Европа реагира чувствително на случващото се в еврозоната, особено защото гръцките банки са от голямо значение за региона”, коментира Ерик Берглоф, главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие. Засега инициативата дава добри резултати - почти не се забелязват тегления на спестявания от гръцките филиали, казва Берглоф.

Смяна на караула

Разклатените позиции на гръцките финансови институции в чужбина оставят отворен въпроса ще има ли кой да заеме тяхното място. Традиционно силно представени в Източна Европа са и австрийските банки. В момента обаче надали може да се очаква засилена активност от тяхна страна. Австрийският вестник "Die Presse" прогнозира, че местните банки ще се въздържат от втора експанзия към Балканите - след първата си преди кризата. Причината: именно австрийците първи ще пострадат, ако в Източна Европа се повтори някой от сценариите в Гърция, Испания или Ирландия.

С други думи - изглежда, че Източна Европа и в частност Балканите са загубили двата си основни източника на заемен капитал и инвестиции. А дали в страните от региона може да се очаква евентуална промяна в лихвените нива? Намаляването на лихвите би могло да се случи при влизането на тези страни в еврозоната. Но това в момента не изглежда реалистично. В публикация по темата "Neue Zürcher Zeitung" коментира, че нито една от страните, кандидатстващи за влизане в еврозоната, все още не отговоря изцяло на критериите за членство. В цитирана от вестника публикация на Европейската централна банка се казва, че дълговата криза в Европа не е усложнила ситуацията за кандидатите - просто нито една от тези страни не е напълно готова за въвеждане на еврото. Друг е въпросът дали след гръцката трагедия тези страни наистина искат да бъдат част от валутния съюз.

АГ, ФТД, ДП, НЦЦ, Г. Минев, Редактор: А. Андреев