Толкова припечелва Марибел като чистачка; толкова струва наемът за тристайното й жилище. А останалите насъщни нужди? "Три пъти в седмицата ходя по църкви и манастири, където получавам торба с храна." Но торбите стават все по-леки, добавя Марибел. Преди в тях имало олио, орис, хляб и мляко, сега вече често само мляко и евтини бисквити. Добре поне, че две от децата на Марибел ходят на училище - там получават закуска и обяд.

Без работа, без покрив над главата

Бедността в Испания отдавна вече засяга и средното съсловие. В края на 2011 г. безработицата стигна 23% - най-високата стойност в целия Европейски съюз. Само до преди шест години Испания беше сред страните със средно ниво на безработица - 9 процента. Онова, което се случва от тогава насам, е като хроника на една предизвестена смърт: свръхнасищане на пазара на недвижими имоти, финансова криза и в прибавка - повсеместна немарливост. Почти всички живеят на вересия - домакинствата, общините, регионите, държавата.

Всичко това се стоварва сега на главите на социално най-слабите. От 2007 г. насам все повече хора губят работата си, остават без покрив над главата, сриват се в мизерията. Изгледите за икономическо стабилизиране клонят към нулата; доверието на финансовите пазари в доскоро четвъртата по големина икономика в Европа чезне, Испания все по-явно отива към рецесия. Перспективите, особено за младите, са не просто мрачни, а направо мизерни.

Неотдавна вестник "El Pais" помести серия от публикации за влошеното положение на младото поколение. 30-годишни мъже и жени с университетска диплома са принудени да се задоволяват с работа, за която печелят едва 700 евро месечно. 60% от младите хора искат да станат чиновници, защото търсят сигурност. Вестниците масово публикуват обяви къде човек може да се нахрани за 2-3 евро. Новите бедни - те са днешното испанско средно съсловие; те не само живеят по-лошо, отколкото са живели родителите им, но и много от тях са принудени да емигрират - като техните баби и дядовци в края на диктатурата на Франко.

"Помогнеш ли другиму, помагаш и на себе си"

Ужасяваща е картината, която авторът Франциско Лоренцо очертава в студия, направена по поръчка на помощната организация "Каритас". Близо 600 хиляди испански домакинства са останали без доходи и не получават социални помощи. Социалното неравенство е измеримо: в Испания то е три пъти по-голямо, отколкото в Германия. Ако през 2007 г. "Каритас" се е грижила за 400 хиляди души, засегнати от бедност, през 2010 г. нуждаещите се от помощ са вече 1 милион.

За щастие има немалко инициативи, които се опитват да помагат. Ансел Камра например, който е готвач и автор на книги с кулинарни рецепти, създава през 2009 г. портала acabaconlakrisis - в превод "сложи край на кризата". Тук се предлагат възможности за контакт с други засегнати, практически съвети как да се излезе от изолацията, онлайн-терапия, форуми за "новите бедни". "Помогнеш ли другиму, помагаш и на себе си" - гласи мотото на портала.

АГ, ФАЦ, Б. Рачева, Редактор: Д. Попова-Витцел