Ако в политиката действително преобладават показните и символични жестове, както твърдят някои циници, то ЕС несъмнено се намира на прав път. Защото ефектът от очакваната забрана на пластмасовите прибори за еднократна употреба, на сламките и на пластмасовите клечки за уши, няма как да бъде друг освен чисто символичен. Затова пък, ние, европейците ще се събуждаме със самочувствието, че сме направили нещо за опазването на световните морета.

Все повече пластмаса

Не може да се отрече, че пластмасите са вече навсякъде около нас и стават все повече. Зеленчуците, плодовете, месото, колбасите и сиренето – почти всичко, което купуваме в супермаркетите, е опаковано в пластмаса. Жената в пекарната, която ми продава хляб, работи с ръкавици за еднократна употреба. Всяка книга в книжарницата също е обвита във фолио. Хората масово пият вода от пластмасови бутилки за еднократна употреба, сякаш че в германските офиси, училища и университети няма чешми. При това е доказано, че от тях тече питейна вода с доказана чистота, а в повечето случаи и с добър вкус.

Но нима цялото това изобилие от предмети за еднократна или многократна употреба автоматично попада в морето? Естествено, не! Защото в почти цяла Европа съществуват системи за сметосъбиране и разделна обработка на отпадъците, които осигуряват рециклирането на голяма част от ценните суровини. А за да се предотврати безразборното изхвърляне на пластмасови предмети за еднократна употреба, би било достатъчно, ако ЕС въведе по-високи цени или депозити за ползването на подобни продукти. Ето така ЕС би могъл действително да покаже, че прави нещо за околната среда!

Всички, които посещават различни европейски плажове или са плавали с яхта из Средиземно море, знаят обаче, че клечките за уши, сламките и пластмасовите вилици не са основният проблем. Повечето от пластмасовите бутилки за вода и различните други отпадъци, които се носят из морската шир, изобщо не са с европейски произход. Надписите по тях издават това категорично. Защото истински големите замърсители на околната среда не се намират в Европа. Осем от десетте реки, които ежедневно изливат най-много пластмасови отпадъци в световните морета, са в Азия. Останалите две - в Африка.

Какво тогава би могла да стори Европа? Нима е достатъчно да публикува драматични снимки в социалните медии и да се оплаква от мизерията в света? Разбира се, че Европа има много други възможности да противодейства на замърсяването. Например - да помогне на онези региони, в които се намират най-големите замърсители, за да могат те да си създадат прилични системи за събиране и обработка на отпадъците. Едва тогава боклуците няма да попадат в реките.

Създаването на системи за сметосъбиране изисква пари

Европейските, и особено германските фирми, разполагат с богато ноу-хау и изпитани стратегии за ефикасно сметосъбиране. Само че тези системи едва ли са по джоба на бедните държави от Африка и Азия. Ако темата за чистотата на околната среда действително е толкова важна за нас, европейците, не ни остава нищо друго освен да се бръкнем по-надълбоко и да предложим на развиващите се страни съответните екологични проекти. Ето това би било наистина ефикасна и устойчива политика за развитие! Само дето тя е свързана със значително по-високи разходи, отколкото една забрана на приборите за еднократна употреба и пластмасовите клечки за уши.