В почти всички градове в Рурската област съществуват т.нар. "проблемни квартали". Някои местни жители ги наричат "No Go Areas". Политици от Рурската област, като бившият вътрешен министър Ралф Йегер, не искат и да чуят, че съществували квартали, в които законите не важат. Но въпросните жилищни райони наистина се отличават с висока безработица сред населението, което е нискообразовано, и с висока престъпност. И няма голямо значание как ги наричат - проблемът съществува отдавна. И нищо не е решено дотук.

Разбиване на структурите

Сега ще бъде направен опит проблемът да бъде решен чрез събарянето на проблемните сгради. В някои квартали около тях са се утвърдили определени структури, които градовете вече не желаят да търпят. Най-често става въпрос за мигрантите от Югоизточна Европа. Градската управа на Дуисбург, например, вече форсира събарянето на запуснатите сгради. От края на миналата година 53 такива постройки са обявени за необитаеми. В тях живеят предимно мигранти от Източна Европа, най-вече роми.

През последните няколко години само в Дуисбург са пристигнали съвсем легално - като европейски граждани - 18 000 роми от България и Румъния. Собствениците на сградите не полагат грижи те да бъдат в изрядно състояние. В резултат на това често помещенията са мухлясали, покривите текат, електроинсталациите са в окаяно състояние. Списъкът със строителните недостатъци може да бъде продължен още. В такива свърталища бързо се разгръща и престъпността.

Наскоро се проведе среща на полицейските шефове на засегнатите общини в Рурската област. Говорителката на полицията в Дуисбург Елке Бартелс съвсем открито заяви, че полицейската работа не е достатъчна за решаването на проблема. "Полицията не може да реши останалите дефицити, като непосещаването на детски градини и училище, проблемите вътре в семейството и т.н.", заяви тя.

Нулева толерантност

От казаното от Елке Бартелс можем да направим извода, че властите залагат на стратегията за нулева толерантност. За целта обаче се необходими повече полицейски служители. Те могат да облекчат ситуацията само минимално. "Когато нашата "клиентела" забележи, че сме по-малко, става още по-лошо. Ние можем само да овладеем положението, но не сме в състояние да направим тези хора по-добри", казва с огорчение говорителката на полицията в Дуисбург.

Подобно становище изразяват и колегите ѝ от други градове в Рурската област. Криминологът Томас Фелтес от Университета в Бохум смята, че плановете за събаряне на запуснатите сгради са един вид символична политика. "Събарянето на сградите не променя по принцип нищо, ако не бъде променена основната субстанция в един квартал. Трябва да бъде проучена инфраструктурата, трябва да бъдат назовани проблемите, е полицията, социалните и здравни служби, училищата трябва да разработят съвместни решения", казва той. 

Мигрантите от Източна Европа - изкупителна жертва?

Фелтес не смята, че основната вина за това положение е в концентрацията на мигранти от Източна Европа. "Това е една група, която е превърната в изкупителна жертва. Престъпността идва от самия квартал. Причините се коренят в лошите условия за живот, в мизерията. Голям проблем са и частните инвеститори, които оставят сградите да се рушат. За съжаление в Германия закрилата на собствеността все още се издига в култ. Собствеността стои по-високо от общото благо. Градовете могат да променят нещо, ако им бъде позволено да изкупят недвижимите имоти. Но това е трудна работа", казва Томас Фелтес.

Говорителката на градската управа в Дуисбург Сузане Щьолтинг заяви наскоро пред журналисти следното: "Притокът на хора от Югоизточна Европа е много коварна система. Примамените тук получават чрез минималните почасови ставки много повече, отколкото в родните си страни. Псевдоработодателите им пък източват социални помощи и печелят от скъпите наеми за жилища, които надхвърлят всякакви представи".

Потомственото турско население във всеки случай има проблем с пришълците. Елке Бартелс потвърждава, че живеещи от десетилетия турски мигранти са се обръщали към нея с молба да стори нещо, за да се махнат чужденците от Югоизточна Европа. Дали пък събарянето на занемарените сгради наистина ще реши проблема? Сградите ще изчезнат, но дали с тях ще изчезнат и хората и свързаната с тях престъпност? Трудно е да се каже.

Има и други начини

Изследователят на миграцията и градовете от Университета в Билефелд Себастиан Куртенбах е проучвал положението в дуисбургския квартал Марксло и в северните квартали на Дортмунд. "Има смисъл от събарянето на занемарени сгради само по градоустройствени причини. Но по този начин не е възможно да бъде задушена престъпността. Събарянията не са панацея срещу бедността в тези квартали", казва той. Експертът смята идеята за събаряне на занемарените сгради по-скоро за политически акционизъм и предлага други пътища за решаването на проблема.

"В северните квартали на Дортмунд съществуват проекти, които дават възможност на новопристигащите мигранти от Румъния и България да участват в ремонта на сградите. Така те получават професионална квалификация и същевременно правят жилищата обитаеми. По този начин хората се интегрират. Тази стратегия е многообещаваща, но струва много повече време и пари", казва той. Социологът припомня освен това, че хората, които живеят в подобни квартали, нямат никакъв шанс на нормалния жилищен пазар. "Там дискриминацията срещу чуждестранните семейства е много по-силно изразена, отколкото в другите обществени сфери", казва той.

Министерството по градоустройство в провинция Северен Рейн-Вестфалия дотира събарянето или санирането на занемарените сгради с 33 милиона евро. Пилотният проект ще бъде осъществен в градовете Дортмунд, Дуисбург, Есен, Гелзенкирхен, Хаген, Хам, Херне и в непринадлежащия към Рурската област град Вупертал. Не се знае дали проектът ще бъде разширен и с други градове и в други федерални провинции. За това трябва решение на федерално ниво.