През февруари 1613 година на престола в Русия се възкачва Михаил Фьодорович Романов. Той е първият от династията Романови, която остава на власт 304 години - до февруарската революция от 1917 година. Според професора по источноевропейска история от университета във Виена Андреас Капелер, за мнозина руснаци династията на Романови символизира единството между монархия и народ срещу задаващата се от запад агресия. Тя символизира и началото на възхода на Велика Русия.

Затова има и основания. Преди да дойдат Романови на власт, Русия преминава през тежки кризи и различни изпитания, които я разтърсват из основи: гражданската война от 1605 година, гладната катастрофа, довела до масовото народно въстание на Болотников, а впоследствие и окупацията на Москва. Срещу задаващото се полско владичество се надига съпротивата на руските провинции, подкрепяни от православната църква. През есента на 1612 година Москва е освободена от полската окупация, а това събитие се чества в днешна Русия като официален празник и "Ден на единството на руския народ".

Новият избавител на руснаците

Между събитията от началото на 17 век и тези през последните десетилетия има доста сходства. Разпадането на СССР доведе до дълбока политическа криза и нови смутни времена, подобни на онези, преживени преди идването на Романови на власт. В началото на 90-те години на миналия век в Русия не цари масов глад, както в далечното размирно време, но се усеща остър недостиг на хранителни продукти. Системата за социални грижи и здравеопазването са в тотален срив, хората преживяват нашествието на "дивия капитализъм", който подклажда антизападни настроения. До народно въстание, както през 1606 г., така и не се стига, но негодуванието срещу Михаил Горбачов и Борис Елцин взима застрашителни размери. Смятат ги за главни виновници за държавния срив, както и за това, че страната вече не е велика сила.

На фона на тази дълбока криза Путин се ползва с ореола на "избавител". Още като министър-председател той демонстрира имперска решимост: през октомври 1999 година, само месеци след идването си на власт, той обяви война в отговор на унизителното предизвикателство на дребна Чечения срещу Русия. След като през март 2000 година беше избран за президент, с твърда ръка сложи край на "смутното време", внесе политическа стабилност, заздрави икономиката и повдигна накърненото самочувствие на руснаците. И също както през 1612/13г., всичко това стана в тясна прегръдка с православната църква. Толкова тясна, че през 2000 г. последният цар от династията Романови - Николай Втори, убит през 1918 г. заедно с цялото си семейство от болшевиките, беше канонизиран за светец.

Редом с царете

400-та годишнина от освобождението на Москва от полската окупация и 200-та годишнина от победата на Русия над Наполеон бяха отбелязани през 2012 г. с невероятна помпозност - като върхови моменти в т. нар. "година на историята". При това положение можеше да се очаква, че 400-та годишнина от основаването на династията Романови ще се отпразнува още по-помпозно - в прослава на имперското величие на Русия и на днешния й президент. Още през декември миналата година Путин даде предварителна пресконференция, а на журналистите бяха връчени информационни папки с портретите на всички царе от династията Романови. На същата пресконференция руският министър на културата дори обяви, че Путин е първият владетел на Русия след Романови, дошъл на власт по демократичен път.

Само че фанфарите се оказаха излишни. Путин изненадващо обяви, че официални празненства по случай 400-годишнина няма да има - независимо, че вече съществуваха безброй инициативи на учени, на църковни представители и на оцелели наследници на Романови. Как да си обясним тази сдържаност? Путин явно се бои да не преекспонира твърде много паралела с Романови, представяйки се за техен духовен наследник и дори за основоположник на династия. Въпреки патриотичния спомен за имперската си история, повечето руснаци никак не биха одобрили подобно шоу. На всичкото отгоре, първият представител на династията Романови - Михаил - всъщност е бил твърде незначителен владетел.

АГ, ДПА, НЦЦ, АК, Б. Рачева, Редактор: Б. Узунова