ДВ: На главния площад в Харков тези дни свалиха паметника на Ленин. Защо именно сега? Това израз на ненавист ли беше?

Сергей Жадан: По-скоро бих казал на отхвърляне, не на ненавист. Този акт е продължение на идеологическата борба, която се води днес в Украйна. Всъщност става това, което трябваше да се случи отдавна. Част от украинското общество вече не възприема съветската тоталитарна символика. Тя му е чужда и неприемлива. Затова ставаме свидетели на този "ленинопад". Така че не бих говорил за ненавист.

ДВ: Не смятате ли, че в момента е в ход силна милитаризация на украинското общество?

Сергей Жадан: Да, естествено. Защото в Украйна се води война, хората живеят във война - това не е нормално... Войната по принцип е ненормално състояние за обществото. Но ние се оказахме в такава ситуация. На нас ни наложиха тази война и ответната реакция е съвсем естествена. Тя можеше да се предвиди. Напълно естествено е човек да се защитава, себе си, своите близки, своята територия, свободата и независимостта си, когато в страната нахлува агресор и окупатор.

ДВ: За последната година Украйна се промени много. Какво обединява сега украинците и украинската нация?

Сергей Жадан: Във всеки случай - не особено весели неща. Обединява ги бедата, катастрофата, която в момента настъпи в източната част на страната. Чувството за опасност и необходимостта да се защитиш от вътрешния и външен враг също обединяват нацията.

ДВ: Украинският език не обединява ли? И какво става с руския?

Сергей Жадан: Мисля, че в такава ситуация, езиковият въпрос не е толкова важен. На Майдана, по площадите и улиците на Украйна по време на революцията, украинският език звучеше редом с руския. Поне така беше при нас в Харков, в Донецк, където бях на Евромайдана, в Днепропетровск и на други места. Това не беше езикова революция.

ДВ: Но новата власт в Украйна сякаш се готвеше да отмени руския език. И сепартистите много говореха за това...

Сергей Жадан: Новите власти веднага се отказаха от тази идея. Това беше глупост и те го разбраха бързо. Украйна не е едноезична страна и украинският език съществува редом с руския. Друг въпрос е, че политиците по традиция умело използват езиковия въпрос за своите манипулации, за да печелят точки в навечерието на президентски и парламентарни избори. Сега отново разиграваха езиковата карта. Мисля, че въпросът за конкуренцията между украинския и руския език ще отпадне от дневния ред. Според мен, този въпрос така или иначе не е актуален за нас. А що се отнася до сепаратистите... Те застъпваха теми и идеи, наложени и предписани им отгоре.

ДВ: След активното си участие в протестите на Майдан през 2004 година, Вие бяхте разочарован и смятахте, че не си заслужава човек да се занимава с политика. Сега променихте ли позицията си?

Сергей Жадан: Не съм бил разочарован. Не хранех никакви надежди и илюзии относно тези, които влизат във властта. Разбрах, че в тази ситуация украинците избират по-малкото зло. И понеже липсваше очарование, нямаше и разочарование. Не исках да влизам в политиката, защото тази дейност не ми е особено интересна. Политиката не ме интересуваше и преди десет години. Тя не ми е интересна и днес.

ДВ: Заглавията на много Ваши книги са така да се каже "музикални". Литуратурните критици отбелязват, че книгите Ви се написани в ритъма на определени музикални жанрове - рок, джаз и т.н. В какъв музикален ритъм пишете сега? Може би в стил военен марш?

Сергей Жадан: Военен марш? Не, разбира се. По-скоро в ритъма на превозните средства. През последния месец бях постоянно на път и ми се налагаше да пиша на коляно в автобуса.

ДВ: Вашият последен албум са казва "Бори се за нея!" За какво става дума?

Сергей Жадан: Написахме текста на песента преди една година, когато още нямаше революция, нямаше Майдан, нямаше Крим или война в Донбас. Ние писахме за наобходимостта на човек да защитава свободата си, своите права, убеждения и принципи. Тоест в случая не става дума нито за войната, нито за каквато и да била политическа конюнктура.

*Книгите на Сергей Жадан се четат не само в Украйна и Русия. Те са преведени и на много други езици, включително и на немски. Германските литературни критици писаха възторжено за неговия роман "Ворошиловград", а романът му "Химн на демократичната младеж" навремето оглави класацията за "роман на месеца" в Германия.