По принцип да владееш стратегическата инициатива означава ти (а не противникът) да казваш къде и кога. В случая в безкръвните политически битки най-важното е да определяш темите на сблъсъка и да осигуриш максимална чуваемост на своите аргументи. Ако от това гледище хвърлим поглед върху предстоящото сражение, ще видим няколко забележителни асиметрии, всички до една в полза на президента и във вреда на ГЕРБ.

Губещ е при всички положения Борисов

Асиметрия на темите: ГЕРБ ще повтаря, че “Гоце”, че “архитект на тройната коалиция”, че “стенограмата”. Президентът ще говори за кризата, за цените, за доходите, за болниците... На практика това значи, че ГЕРБ ще говори за минали работи, а г-н Първанов - за сегашни и бъдещи. Това е толкова голямо предимство, че е половин победа.

Асиметрия на съюзниците: В хода на битката към президента ще се присъединяват, а от г-н Борисов ще се оттеглят. Това означава, че „герберите” може да разчитат само на тези, които и без това ненавиждат г-н Първанов. Докато той ще привлича не само онези, които и без това са на негова страна.

Асиметрия на залога: Г-н Първанов залага единствено себе си, своя пост, своята глава (и в крайна сметка нищо повече от последната година на мандата си). Г-н Борисов прави грубата грешка да заложи силата си върху фигурата на г-н Дянков. Всичко, което финансовият министър измисли и стори оттук насетне, ще е пряко записано в сметката на премиера. Да му се чуди човек на смелостта, особено след случая с незабравимата г-жа Румяна Желева и нейното политическо “кенлий”.

Асиметрия на ударите в гръб: Опитът показа, че тези битки се решават, когато една от армиите се заразпада, когато довчерашни съюзници се сбият. В този пункт аз просто не мога да повярвам на очите си. Зад гърба на премиера сияе от политическо задоволство фигурата на онзи, който не е забравил как г-н Борисов го наричаше “Гаргамел”. Обратно, президентът разчита само на хора и сили, чието политическо бъдеще е пряко свързано в момента с личното политздраве на г-н Първанов.

Как Борисов попадна в капана

Можем да изредим и още други асиметрии. Но и тези стигат, за да знаем предварително победителя в заформилия се политически сблъсък. Г-н Първанов печели, дори ако загуби (сегашния си пост). Г-н Борисов губи дори да спечели тази излишна битка. Остава значи само един въпрос. Как премиерът с цялата си феноменална медийно-политическа интуиция се озова в този елементарен капан? Цената на какво плаща?

За мен е очевидно (но съм твърде външен наблюдател и може би греша), че на премиера започва да се случва нещо, което преди доста години сполетя царя. Навремето цяла серия дейци на НДСВ си въобразиха, че имат собствено политическо тегло (и се активизираха във вреда на г-н Сакскобургготски). Сега в ГЕРБ започват самостоятелни изпълнения на смехотворни еднодневки, на хора искрено убедени, че да си политик е да седиш в президиума.

И реакцията на тези хора сега не е политическа, а по-скоро лична: “Кой си ти, някакъв там президент, че ще се подиграваш на един от нас, ще демонстрираш превъзходство над малките честни хора, издигнали се (най-сетне и завинаги!) до Властта!”. Какво пък. С каквито се събереш - такъв ще ти стане рейтингът.

Автор: Андрей Райчев, Редактор: Александър Андреев